вторник, 14 август 2012 г.

Системната криза на доверието в икономиката и в човешката природа


http://blogs.sas.com/text-mining/uploads/graphics/Faith-Trust-Pixie-Dust_6E9B819C.jpg


"Че хората не се учат много от уроците на историята, е най-важният от всички уроци, които историята  преподава "- Олдъс Хъксли

Докато човешката история е наситена с малки и по-големи финансови кризи, хората, като правило, твърде странно мислят, че настоящите обстоятелства и днешната криза са нови и уникални събития. Това дава основание за резонни съмнения в позитивното развитие на човешката природа, особено в сферата на нарушаването на нравствените имреративи. Алчността на банкерите и политиците е от памтивека.

Нийл Фъргюсън отбелязва, че човешките същества не са се променили през вековете. Ние сме дефектен вид, предразположен към емоционални изблици, нерационално поведение, последователно, движени от алчност и страх, с доза на халюциногенно мислене и винаги се надяваме  на най-доброто. Тези пропуски винаги  се разкриват, защото въпреки че времената се менят, човешката природа не. Цикличният характер на историята е отражение на нашите човешки слабостите и недостатъци. Любовта към парите, властта, и статуса е движещата сила зад всеки възход и спад в историята.

Чарлз П. Киндълбъргър пише своята книга  „Мании, паники и катастрофи през 1978 г. и се налага да я актуализира още три пъти, за да улови най-новите и най-големите възходи и банкрути. Последното издание на книгата е публикувано през 2000 година.  За съжаление, Киндълбъргър пропусна да опише Интернет балона, който избухна през 2001 г. и жилищния / дългов балон, който продължава да тресе света и днес. Киндълбъргър описва в детайли 38 предишни финансови кризи след 1618 , включително:

Манията по луковиците на холандските лалета
Балонът на Южното море
Банковата криза от 1837 г.
Паниката от 1857
Паниката от 1873 г.
Паниката от 1907 – използвана е като извинение за създаването на Федералния резерв
Голямата катастрофа от 1929 г.
Петролен шок от 1974-75
Азиатската криза от 1998 г.

Всяко поколение смешно и егоистично счита кризата, в която живее за най-лошата от всички предишни кризи:

1837: "Една от най-катастрофални паники, която тази нация някога е изпитвала"
1857: "Кризата от 1857 е най-тежката, с която Англия или  другите народи са се сблъсквали."
1873: "От 56 години няма такава продължителна криза."
1929: "Най-великият спекулативен бум и срив в модерните времена

Последният банкрут, не е уникален, той има много общо с всички предишни финансови балони - алчните банкери, прекомерна задлъжнялост, неспазване на правилата, корумпирани държавни служители, рафинирани измами, които имат за цел лесното богатство. Когато балонът расте, рационалността е изхвърлена през прозореца, всички стават лековерни нещастници, които трябва да продължават да  купуват. Веднага след като съмнението и недоверието се промъкнат, в прекрасната картина настъпва паниката.

Обяснението на тези процеси може да се открие в особеностите на човешката природа. Носителите на публичната власт са в някаква степен зависими от гласоподавателите и от влиятелните икономически кръгове в качеството им на спонсори и реципиенти на средства от публичните фондове. Действията на всеки от тях са обусловени от стремежа към „удоволствие без мъка“ и от генетично фиксираните индивидуални наклонности и черти на характера. Сред овластените има и хора, които използват целия си интелект и опит за лично облагодетелстване, без оглед на вредите за другите. Импулсивното и осъзнатото им поведение постоянно се преплитат, с доминация на едното или другото. Обосноваността на вземаните решения трудно може да се оцени предварително, дори и с помощта на най-сложни симулационни методи, поради взаимнообусловеното влияние на голям брой стохастични и променящи се фактори. Системата на гласуване при вземане на решенията от колективните органи на властта допълнително обезличава отговорността за последиците, особено когато те са твърде отдалечени във времето. По самата си същност политическата система в съвременното общество почти изключва възможността да стигнат до върховете на властта лица, които са мотивирани от удоволствието да я използват за доброто на всички хора. Освен в момент на изключително остра криза, когато огромните тежести и отговорности на властта отблъскват алчните и лицемерните”, казва Г. Петров в книгата си „Човешката природа и обществото”.

Е, доверието явно е съвсем невъзможно, .......ако мислехме рационално.

Няма коментари:

Публикуване на коментар