http://www.nakedcapitalism.com
Напоследък в твърде бедните откъм
анализи български медии се разви вял дебат има ли у нас неолиберална политика и
ако да- каква е нейната вина за прословутата българската бедност. Социалистите
искат властта с обещанието, че ще прекратят провежданата до сега неолиберална
политика и ще премахнат ниските плоски корпоративен данък и данъка върху
доходите и ще харчат оскъдните приходи от данъци /защото икономиката произвежда
малко, а не защото преките данъци са ниски/ за стимулиране създаването на работни места.
Политиците рядко се тревожат за коректността на предизборните си речи, защото за неолибрална
икономическа политика в България е твърде пресилено да се говори, въпреки
ниските преки данъци.
Наистина за около две десетилетия
неолиберализмът
доминира икономическа
политика в САЩ и Обединеното кралство и има силни защитници в континентална Западна Европа
и Япония.
В много страни от Третия свят, както и в страните в преход, в това число
и в България (с
изключение на Китай), САЩ с различна степен на успех диктува неолиберални политики, основно чрез МВФ и Световната банка и отчасти
чрез директен натиск.
Неолиберализмът
е обновена версия на класическата либерална икономическа мисъл, която е
доминираща
в САЩ и Великобритания преди Голямата депресия от 1930. От около средата на
1930 до средата на 1970 г. се налага нов
силно интервенционалистичен подход
от страна на държавата, който заменя
класическия либерализъм. Капитализмът, казват неолибералите се нуждае от значително държавно
регулиране, за да бъде жизнеспособен.
През 1970 г. старата религия на класическия либерализъм бележи известен
ренесанс с препоръките за дерегулация
на бизнеса; приватизацията на публичните дейности и активи, премахване на, или
съкращения в програми за социално подпомагане; и намаляване на данъците върху
бизнеса и инвеститорите. В международната сфера, неолиберализмът призовава за свободното движение на
стоки, услуги, капитал, и пари (но не и хора) на територията на
различните страни. Да това е добре, но правителствените интервенции на
пазарите, непрекъснатото фискално стимулиране на икономиките и създаването на
пари от нищото, парадоксално доближават модерния неолиберализъм към социализма
и обезценяват философията му за малката
държава и ограничената ѝ намеса в икономиката.
Съвременното неолиберално общество е твърде далеч от истините на
класическия либерализъм. Днес това
общество трупа все нови
и нови дългове и
внушава идеята за получаване на нещо от нищо.
САЩ живееят с илюзията за трайната икономическа стабилност и са убедени, че голямата икономическа криза от 2008
г., е само "отклонение" от нея и че сега нещата ще се върнат в параметрите от времето преди 2008 г. За
съжаление, много е вероятно финансовата катастрофа от 2008 г. да е само първата вълна на големите икономически
проблеми. Икономиката на САЩ е като гигантски замък от пясък, който е построен
на основата от дълговете и валутата от тоалетна хартия. Европа и Япония не са в по-добро положение.
За неолиберализма в България липсват
базисните условия – уважение към частната собственост и защита на правата на собственост, либерална бизнес
среда, ниска корупция, ефективност и ефикасност
на публичните услуги и най- вече – работещо правосъдие. Добре, че БНБ няма право
да печата пари. Но ще поживеем и ще видим, ако социалистите дойдат на власт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар