Българското безвремие

http://assets2.bigthink.com/system/idea_thumbnails/49576/original/File_Pied_Piper2.tif_-_Wikimedia_Commons-1.jpg?1362425673

Eрозията на човешкия капитал в България, в следствие на изтичането на мозъци и високата емиграция на образовани и предприемчиви българи има много висока цена, която проличава в критичните ситуации, когато трябва да се променя общественото и политическото статукво. Пауперизацията на малката и слаба средна класа в последните 4 години на икономическата криза и политическо смачкване на бизнеса мултиплицира фрустрацията на голяма част от активните граждани. Толкова нужните духовни лидери,  и незвисимите, но влиятелни интелектуалци – няма ги, просто ги няма.

Не е чудно, че сме свидетели  на абсолтното интелектуално безсилие, както на действащите политици от всички цветове, така и на протестиращите граждани.

Активният политик – президентът ръси пожелателни оптимистични клишета, с надеждата, че постепенно протестите ще се уталожат и с малко парфюмиране и поукрасяване, статуквото  ще стане по-приемливо за гневните хора.

Протестиращите парадоксално мразят държавата, но освен някои разумни неща, бленуват една имагинерна, прекрасна държава, която е собственик на всичко и, която те ще управляват в народен интерес. Жалка, екзотична утопия.

Безизходицата ражда безвремие. Първият базисен проблем е, че България не е правова държава. От тук следва огромното разочарование от липсата на елементарна справедливост. Толкова сме закъснели с необходимите реформи в съдебната система, че всички добри начинания ще се разбият в институциите на статуквото, лишени от морал и чувство за отговорност.

Революцията едва ли е възможна, необходима е много продължителна работа за установяване на законите и правилата и налагане тяхното спазване от всички граждани – от горе до долу на социалната стълбица. За съжление не виждам разбиране за това, не виждам и хората, които да поставят началото на този процес. Истинските лидери, които знаят и могат, закономерно липсват.

Явно още не е дошъл момента за разрушаване на поквареното статукво.