четвъртък, 12 април 2012 г.

Просперитет и институции


Последните неграмотни, ограничаващи свободата и несъобразени с интересите и възможностите на гражданите,  идеи на българските политици с цел решаване на структурни проблеми в нереформирани сектори и предприятия, вече са коментирани достатъчно. Те, обаче,  ме провокираха отново да обърна внимание на неработещите институции и безпомощността на политическата класа да промени каквото и да било в правораздаването, корупцията, здравеопазването и средата за правене на бизнес.
Според Индекса на глобалната конкурентноспособност 2011-2012 г. (  The Global Competitiveness Report 2011-2012 © 2011 World Economic Forum) по показателя „институции” България е на 110 място от 142 страни, включени в класацията. Свързано с това, корупцията е най-големия проблем при правенето на бизнес, следвана от неефективната държавна бюрокрация. По показателя „права на собственост” България е на 119 място, а по „прозрачност на правителствената политика” и по „организирана престъпност” се класираме съответно  на 130  и на 124  място. Пословичната бедност в България  е симптом  и на системният провал на властта да изгради работещи политически и икономически институции.    
Според  Дарън Асемоглу и Джеймс Робинсън в книгата им „Защо нации се провалят”,    богатството на една страна зависи главно от степента, в която обикновеният човек може да се възползва от своите собствени инициатива и усилия. С други думи  климатът, трхнологиите или дори природните ресурси  не са от такава важност за просперитета, ако институциите ограничават икономическите възможности на обикновените хора, а правата на собственост не са защитени. Според  авторите, САЩ са имали „включващи институции” през голяма част от историята си, поради което обществото е било в състояние да извлече полза от таланта и способностите на всички граждани, които в последствие са имали високи нива на мобилност. Некачествените политически и икономически институции фаворизират елитите, при слаби или липсващи права за мнозинството от обществото. Напредъкът в информационните и комуникационните технологии има заслуга за неравенство във възможностите и доходите в САЩ, но по- съществените фактори са  процесите на деиндустриализация и разрастване мощта на финансовия капитал. Те се  отразяват в  засилване контрола върху политическите и икономическите институции от страна на групите със специални интереси и овластените разпределителни коалиции.
Манкур Олсън, в книгата си „Възходът и упадъкът на нациите”, публикувана през 1982 г. анализира влиянието на лобирането, разпределителните коалиции и групите със специални интереси върху картелизацията на пазарите, поведението на цените и заплатите, промените в търсенето, ниската ефективност на икономиката и съответно – върху просперитета и упадъка на нациите.
Връщайки се към България, известно е, че партиите и другите групи със специални интереси от началото на прехода след тоталитаризма до сега, осигуряват на своите членове привилегии и блага, пазарите са парцелирани и достъпът до тях е силно ограничен, картелите в секторите на горивата, олиото, захарта, зеленчуците и т.н. са добре ситуирани, а Агенцията за защита на конкуренцията, спазва „сложна процедура” и е безполезна.
 Тъжното е, че след комунизма, България, като че ли не е имала ценния период на по-благоприятна институциална среда, условията за правене на бизнес стават все по-сложни за обикновените хора. Предприемачеството е трудна и рискована авантюра изобщо, а в България – съвсем. Може би изборът не  е между просперитет и провал на нацията, а просто ще продължи оцеляването.

Няма коментари:

Публикуване на коментар