Упадъкът на западната цивилизация

Проблемите на цивилизациите на земята са постоянни, натрупват се във времето , в резултат на което нациите преминават през периоди на възход, разцвет, упадък и крах.

Известният американски историк Нийл Фъргюсън коментира причините и белезите за упадък на западната цивилизация. По негово мнение този упадък е неизбежен, тъй като историята показва, че  всяка цивилизация след периода на възход преминава през период на  деградация, упадък и загиване. Според Фъргюсън цивилизациите преминават през 7 етапа на развитие, а САЩ са в 6 етап, който има белезите на упадъка и загниването.

През късните 70 години на 20 век, стандартите на живот в западния свят превъзхождат тези на най- богатите китайци около 20 пъти, докато през 15 век средният китаец е по-богат от средния американец. В началото на 20 век, дузина западни държави, в това число и САЩ контролират 74% от глобалната икономика, при 58% от земната повърхност.

Както се видя при последната криза, развитото общество не разполага със система за ранно предупреждение, твърде рядко може да предвиди и да изгради разбиране за проблема, преди той да избухне. Липсата на предишен опит или пренебрегване и непознаване на историята,  прави хората невежи за последиците от една или друга дългосрочна политика.

Когато се говори за развитието на цивилизациите се има предвид, че човешкото поведение е източникът на развитието, било то позитивно или негативно. Инстинктът за самосъхранение на човешкото тяло е заложен от природата в нашите гени, за да се гарантира оцеляването на човешкия вид в суровия свят на дефицитите. В  условията на разцвет на западната цивилизация и постигането на изобилие от блага, стремежът към удоволствия и избягване на болката  става доминиращ. Хората се държат така, сякаш се опитват да компенсират изцяло лишенията, понасяни от човешката раса през дълги периоди  в миналата история.

Развитата западна цивилизация даде възможност на хората да се освободят от неизбежността на труда, принудата и стимулите за труд прогресивно намаляват. Високите нива на данъчно облагане и преразпределението на доходите над 50% (особено в социална Европа) подтискат предприемаческата инициатива и стимулират укриването на данъци. Средният южнокорейски работник се труди около 39% повече часове на седмица, в сравнение със средния американец. Усещането за несправедливост се засилва от хипертрофиралите  системи за социално и здравно осигуряване.

Потреблението е основата на пазарната икономика, но развитото общество не е  в състояние да управлява нивата на потребление в рамките на рационалните и разумни нива.  Още Адам Смит казва, че държавните институции не могат да регулират обществото, ако гражданите не се обучават в общ набор от добродетели. По-скоро,  поведението на институциите  само по себе си  е проблематично, тъй като те следват плътно човешката природа и насърчават свръхпотреблението. Обществото не може разумно да управлява изобилието.

Хората не се замислят за страничните ефекти за самите тях от прекаляването с някои съвсем невинни удоволствия като храненето. Голяма част от населението на западната цивилизация се храни прекомерно, поради което затлъстяването и другите хранителни разстройства са голям проблем,  който политиците с едната ръка насърчават, и с който се борят с другата  ръка. Същото е с другите не толкова невинни удоволствия – тютюнопушене, употребата на алкохол, на дрога, чието ограничаване също е работа на всесилната бюрокрация, за което всички ние й плащаме. Вредните  прекомерни удоволствия тласкат развитието на медицината и са една от причините за лавинообразното нарастване на разходите за здравеопазване.

Пазарите непрекъснато генерират нови потребности, които трябва да бъдат задоволени, а задоволените потребности на другите хора създават нашите нови потребности.

Настоящите нива на потребление в развития свят са неустойчиви в дългосрочен план. Вероятно следващите поколения ще наследят дългове, изчерпани ресурси и отровена природа. Още повече, че дори днес милиони деца умират от глад в света всяка година. Бедността се увеличава и в развития свят. Справедливостта е илюзия.
Тъй като моралът реално е далеч назад в скалата на ценностите (независимо, че всички се кълнат в него, може би по навик), все повече са хората готови да лъжат, мамят и крадат, да стават политици, за да постигнат богатството. Последната икономическа криза, инспирирана от жилищния балон в САЩ, е белязана от измами и злоупотреби в огромни размери от страна на брокери, банкери, застрахователи и кредитополучатели. Тези практики са твърде заразни и с далечни последици.

Симптомите за упадък нз западната цивилизация са много уви, за да се обхванат в кратък пост.

Все пак Финландия, Дания, Швеция, Германия (без банките) са с по-стабилни позитивни перспективи.  

Проблемът е, че в САЩ няма сигнали за промяна на политиката, мотивациите, стимулите и прочие лостове за преодоляване на контрапродуктивното човешко поведение и това подтиска оптимизма, че колапсът ще бъде избягнат.  

Западната цивилизация разполага със средства да отлага пълния провал дълго време, но един крах винаги може да бъде ново начало.