сряда, 18 април 2012 г.

Позитивни илюзии и оптимизъм

http://www.artsytots.com/attachments/Image/Happy_Monkey_in_Tree.jpg

Наблюдавайки твърде дразнещото, безметежно, самохвално и често неадекватно поведение на българските политици ( не само настоящите) на фона на катастрофиралата икономика, силно неефективната публична сфера и другите проблеми, които са коментирани в предишни постове, се замислих какво би се променило ако те  поне показваха по-дълбоко разбиране на проблемите и честно ги признаваха. Това би било първата крачка към по-добро управление. Явно няма място за наивност, тъй като нашите политици не правят изключение от политиците навсякъде по света.

Психологията дава някои отговори на  явлението, свързано с бодрото високо  самооценяване. Според Тейлър и Браун (1988) психически здрави хора имат позитивни илюзии за самите себе си и така разполагат със завиден капацитет за нарушаване на реалността, в посока, която повишава самооценката им, води до убеденост в личната им ефикасност и в светлите им бъдещи перспективи. Позитивите от това изкривяване във възприемането на самия себе си са свързани с по-силната мотивация, щастието и оптимизмът. Безспорно високото самочувствие е важно за успеха в живота, но трябва да се прави разлика между инфантилните позитивни илюзии и здравия житейски оптимизъм и обоснованото самочувствие.

Наблюдавайки непрестанния илюзорен оптимизъм на г-н Дянков, на американските и европейските политици, е интересно да се знае, че до края на 1970 г. оптимизмът като цяло се разглежда като психологически дефицит,  знак за незрялост или слабост на характера. (Кар 2004 г.) Но в следващите години надделява по-интуитивното схващане, че дори илюзорният оптимизъм помага на хората да се борят за оцеляване при всякакви условия. Негативните страни на бягането от реалността,  в социален план, са свързани с недооценка дълбочината на проблемите и забавяне и непредприемане на корективни действия, което води в добрия случай до запазване на статуквото, а в по-лошия – до задълбочаване на провалите.

За това допринася екстремно високото илюзорно самооценяване, което е типично за хората, които стават политици.  Не рядко така се проявяват проблемите с нарцисизма. Нереално високата самооценка не е свързана непременно с успех в училище, с добри социални умения и води до увеличаване на рисковото поведение. Нови изследвания показват, че стеснителните и интелигентни хора много по-рядко постигат социален успех, дори, когато са високо компетентни и това е загуба на социална енергия.

Позитивните илюзии пречат на реалистичната оценка на полезния негативен опит. Така се губи възможността за корекции на бъдещото поведение и избядване на провали.

От друга страна, психологията не е категорична относно хипотезата, че осъзнаването на истината за себе си е най-добрият начин за постигане на психично здраве. За да се постигне физическо и психическо равновесие са необходими умения за ограничаване и контролиране на негативната информация и подтискащите мисли за нея. Този процес е сложен и изисква интелигентност, креативност, позитивизъм, аналитични и когнитивни умения. Създаването на позитивни илюзии е по- лесен и по-широко достъпния механизъм, чрез който хората се борят с ежедневните житейски трудности, с конкуренцията на работното място, в любовта. Може би позитивните илюзии са най- полезни в борбата с тежките заболявания – рак, спин, инсулт, инфаркт.

Позитивните илюзии в поведението на хората  в сферите на политиката, бизнеса, науката,  културата, изкуството, могат да бъдат контрапродуктивни и дори вредни.

За да се развива обществото, човешкото поведение трябва да подкрепя креативността. Необходимите условия за това са свързани с изработване на относително по-реалистична преценка за себе си, съпроводена с иновативно мислене, адекватно самочувствие и оптимизъм и непременно - способност за самоконтрол за избягване залитането в крайности.  

1 коментар:

  1. Много добре казано!! Няма ли тук възможност за "лайк"?

    ОтговорИзтриване