вторник, 25 септември 2012 г.

Безсмъртието



Наскоро прочетен спор на някои американски  философи за безсмъртието ме провокира да напиша няколко реда по тази необятна тема. За разлика от тях,  веднага бих казала, че философската сложност на въпроса е твърде абстрактна и несвързана с реалните проблеми на хората, а икономическите импликации на безсмъртието вероятно го поставят в графата на невъзможните неща.

Глобална икономика едва ли, или по-скоро няма да може да понесе безсмъртието на хората. Перспективите за пренаселване на планетата са реални и при настоящата продължителност на живота, енергийните и другите природни ресурси са ограничени и се изтощават все по-бързо, разходите за здравеопазване растат до небето, а разселването на човечеството в обозримо бъдеще е само непостижима фантастика.

Според философите безсмъртието ще доведе до сериозни промени в мотивацията на хората и до обезмисляне на нравствената и практическа значимост на едно или друго човешко поведение. Освен това Бърнард Уилямс твърди, че безсмъртието ще бъде наситено с досада, а според  Аарон Смут /”Безсмъртието и значимостта”/  безсмъртието ще доведе до общ мотивационен срив, защото това ще изцеди значимостта на  всички наши решения.

Марта Нусбаум предлага разумната теза, че причината е във времевата ограниченост на всяко човешко  решение:

Интензивността и всеотдайността, с които се преследват много човешки дейности, не могат да бъдат обяснени без отчитане на  разбирането, че възможностите ни са ограничени, че не могат да бъдат избирани едни или други  действия безкрайно много пъти. При отглеждане на дете, в грижите за любимия човек, при решаване на труден казус на работното място или в процеса на художественото творчество, ние сме наясно, на някакво ниво на мисълта, че всяко едно от тези усилия е структурирано и ограничено от определено крайно време.

Факторът „време” просто е основен ограничителен и едновременно стимулиращ елемент за всяка човешка дейност и така е един от основните двигатели на развитието.

Като се има предвид, че съвременният човек страда от голяма доза скука, наистина е доста вероятно безкрайният живот  да се окаже наситен с досада и еднообразие. В същото време любопитството, интересът към нещата в живота, креативността, удовлетворението от работата и творчеството може би ще оцелеят по- успешно при атаките на скуката и отегчението в безсмъртието.

Всички хипотези относно ефектите от безсмъртието страдат от липса на  прогнози за развитието на цивилизацията в следващите 1000 години. Заедно с това не трябва да се забравя, че независимо от прогреса на обществото, човешкият живот е все така крехък,   смъртта е на всяка крачка, а възкресението е невъзможно, независимо от религиозните притчи. Колко ни се иска да не приемаме, че смъртта е основна част от системата "живот". Достатъчно е да си спомним Стивън Кинг и „Гробище за домашни любимци”.  Идеите на Кинг за уникалността на всеки ограничен във времето човешки живот,  за инфантилното бягство от темата за смъртта и катастрофалните последици от не приемането на смъртта са  по- актуални и  по-полезни за разбирането на мотивацията и поведението на хората.

Можем ли да бъдем оптимисти за движещите сили на човешките решения в условията на безсмъртие, дали хората ще знаят за какво да използват безкрайния си живот и колко ще  ценят този безкраен живот, като се знае, че често не ценят краткия настоящ живот? Не знам, надали, но по-верятно – няма да ни се наложи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар