неделя, 9 септември 2012 г.

ЕЦБ е безсилна пред агонията на Еврозоната

http://imagesize.financialsense.com/http://www.financialsense.com/sites/default/files/users/u98/images/2012/2012-09-06-duck.jpg


Най - после ЕЦБ се произнесе за официален кредитор от последна инстанция за правителствата от еврозоната, чрез неограничено изкупуване на държавни облигации на тези страни.  Наблюдателите отбелязват, че неспособността на повечето правителства да управляват публичните си разходи и да сложат край на зависимостта си от непрекъснатото трупане на дългове е истинската причина за напъните на Драги да свали цената на новите дългове за слабите страни в Еврозоната.

Планът на Драги осигурява време на Еврозоната, но няма индикации, че това време ще бъде използвано за струстурни промени, с цел намаляване на дефицитите и спиране трупането на дългове.

Сигурността, че държавата винаги може да заеме ресурс на удобно ниски цени е обявен за основен компонент на политиката за "поддържане на финансова стабилност и по този начин стандартен елемент от модерното централно банкиране. Въпреки всичките си  различия и различните правни рамки, всички големи централни банки са се превърнали от съответните им правителства в неизчерпаем банкомати, чрез печатане на пари от централната банка директно в полза на държавата (дори ако тя се провежда на вторичния пазар).

Защо ли не е чудно, че така наречените „пазари” и „инвеститори” обичат толкова силно паричния активизъм. Ентусиазмът им е  наивен и преходен, дори не е интересно да се описва поредното повишение на Dow, който затвори на най-високото си ниво от декември 2007 г., чудесните най-високи нива на S & P  от януари 2008 г. и -  ах - Nasdaq се е върнал до нивата си от  ноември 2000 г.

Уви, тези чудесни новини са просто поредната преходна популярна заблуда, защото няма парични решения на структурните проблеми, в плен на които се намират страните от Еврозоната. Монетизацията на дълга от ЕЦБ и натоварването на данъплатците във фискално по-разумните страни е опит да се елиминират  сигналите, че са нужни дълбоки реформи не само в  по-слабите икономики в Европа. Явно еврократите пак ще си затварят очите и ще замитат проблемите под килима с надеждата, че нещата по чудо ще се оправят.

Все по убедително става твърдението, че  еврозоната в сегашния си вид е обречена. Планът на Драги ще спечели малко време, може би ще има и други, наример „План Драги 2” и т.н. Всичко е конструирано в полза на трупането на нови суверенни дългове, което в комбинация с гнева на избирателите и  в северните и  в южните страни, вещае  нови – стари финансови и политически кризи.   Просто въпрос на време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар