Размисли за германския просперитет и имигрантите

http://s5.favim.com/mini/53/luxo-amazing-art-arte-493654.jpg

Германия е създала рамката на трайния си икономически просперитет отдавна. Стабилните  правила, ясно и точно расписани и спазвани от администрацията, която не изнудва бизнеса /случаят на България/ е твърде голямо преимущество, незвисимо от високите  данъци върху доходите и печалбите. Стандартната ставка на ДДС е 19%, но за основните потребителски стоки -  храни и селскостопански стоки тя е 7%, а възстановяването на данъчния кредит е регулярно и точно /пак за разлика от България/. Мълчаливото съгласие гарантира свободата на бизнеса от "капризите" на администрацията.  С една дума - умната държава  дава свобода  на хората да работят, но налага високи данъци в полза на публичните социални цели. Високото преразпределение на парите на данъкоплатците подтиска чувствително стимулите за труд.

Традиционно голямата средна класа В Германия /над 50% от населението, достигаща до 64% от него през 1980-тте години, след което спада/ е спестовна, ефективна, с изградена висока материална култура. Много хора с доходи над медианния доход на населението живят в  собствени къщи с двор в малки градчета близо около големите градове.  Архитектурата на къщите е почти еднаква, те са подредени в правилни редове, а градинките на почти всяка къща, са старателно обгрижени. Много цветя, храсти и дървета са засадени във всеки двор, тревата е зелена, чиста и окосена. В събота германците почистват дворовете си, косят и чистят тротоарите пред къщите си с прахосмукачка. Особено впечатление правят декоративните градински украшения в традиционен стил, които понякога са твърде интересни, дори екзотични.

Германците от средната класа не са пристрастени към скъпите, нови коли – напротив. Те карат малки опели, често твърде стари, понякога БМВ и Ауди, Мерцедеси се виждат съвсем рядко. Хибридите  са все по-разпространени.

 

Материалното благополучие и напълно уреденият живот, с повтарящо се безпроблемно ежедневие, неизбежно притъпяват остротата на мисленето, принудата за работа и желанието за труд, които са характерни за страните, в които хората непрекъснато трябва да преодоляват проблеми от всякакъв характер. Навиците и уменията за справяне с проблемите и силните стимули за труд са  сериозните преимущества  на големия брой чужденци от развиващите се страни на  сложния германския трудов пазар.

Разбира се, германците не приемат с отворени обятия чуждите работници и дори инвеститори, още повече -  сянката на германската изключителност / или тесногръдие/ е средата за развитието на национализма и се чувства във всичко. Това усещане е смекчено от толерантността и възпитанието на масовия германец, който обаче е обезпокоен от странната конкуренция, която създават тези хора, които според него не са „толкова добри” в нищо. Още повече, че икономическата криза засяга всички и безработицата в Германия не е за подценяване, въпреки че развитите пазари на стоки и услуги в страната генерират много възможности за работа.

Офицалната безработица  е около 6,8%. Тази цифра не дава достатъчно информация за реалоното състояние на пазара на труда, но може да се каже, че не е висока като се има предвид, че политиката в подкрепа на останалите без работа  е контрапродуктивна по отношение на стимулите за започване на работа. Безработните получават 80% от доходите си преди загубата на работа през първите три месеца от безработицата и 70% от тях от четвъртия месец в продължение на постоянно удължаващ се период, ако индивидът не си намери работа. 

Проблемите на финансирането  на малкия бизнес са вече по-големи и в Германия. Опитът от кризата, предизвикана от свръхредитирането в САЩ променя политиката на немските банки по отношение на кредитирането на бизнес проекти. Просто такива проекти почти не се кредитират. Банките с охота продължават да кредитират покупката на жилища, поради което строителството и пазарът на имоти са по- активни, още повече в условията на здравословно спадане цените на имотите.

Германците все повече отстъпват работата в секторите на услугите, търговията и строителството на гражданите на Турция,  от бившите социалистически страни, от арабските страни и др. Този процес е естестен, наистина добрата бизнес среда, големите възможностите за труд и просперитет привличат гражданите и  малкия бизнес от развиващите се страни, където той е задушен от корупцията, липса на поръчки и финансиране

.

Демографската криза и ниската раждаемост са другите проблеми, които са трудно решими в богата  Германия и може би  имиграцията ще има все по-голяма роля за тяхното смекчаване.