При сегашната бандитска световна финансова система, създаването на растеж и заетост е равнозначно на грабеж и катаклизми. Така че с тези "лидери" до тук.
2leva
Ако някой е очаквал решения за конкретни стъпки за реформиране на развитата
западна икономика от срещата на Г- 8 ( в отсъствието на Китай, разбира се) на
18 и 19 май ще остане силно разочарован. Ако не е очаквал – ще бъде само
подразнен от интелектуалната немощ на политическите елити и от явните користни
мотиви, които определят позициите им.
Медиите преразказаха деветте точки,
касаещи глобалната икономика от декларацията от Кемп Дейвид и в тях няма нищо
друго освен добре познатите заклинания – растеж и работни места, фискална
консолидация ( намаляване на бюджетните дефицити), Гърция остава в Еврозоната,
повишаване на доверието, структурни реформи и т.н. Планината от дългове и
дефицити, като че ли не съществува.
Как ще се реализират на практика пожелателните фрази и дали ще се случат е
риторичен въпрос, поради тъжния опит до сега. Оптимизмът и доверието остават пак
въпрос само на пари. Барак Обама, в добрата
демократична традиция преди избори, настоява за масивни стимули в
Еврозоната, които се очаква да се отразят позитивно на пазарите в САЩ и
съответно върху преизбирането му на президентския пост. Той откровено изтъкна
ефекта, че „ ако една компания намали разходите в Париж или Мадрид, това може
да означава по-малко работа в Питсбърг или Милуоки.” Анализаторите отдавна са установили, че предизборното харчене като
правило не помага за преизбирането на политиците. Финансовите инжекции рядко достигнат до
фирмите и избирателите, а особено в кризата парите се наливат основно за
спасяване на банките.
Финансово недисциплинираните Франция и Гърция са особено обнадеждени от
подкрепата на Обама. Френският
президент Ф. Оланд настоя за емитиране на еврооблигации и се обяви против
номинацията на германския финансов министър В. Шойбле за председател на
Еврогрупата. Лидерът на радикалната левица в Гърция, А. Ципрас говори за „запазване
на социалната сплотеност” в Европа, под което разбира отписване на
гръцките дългове.
Нелюбимата Ангела Меркел е права – икономическият растеж и стабилните публични
финанси не са взаимоизключващи се реалности, но когато няма растеж, а
публичните финанси са в катастрофално състояние, е елементарно неразумно и неморално да се
трупат нови дефицити и дългове.
Меркел отново омаловажи атаките срещу германската позиция и своята
изолация. Тя не се отказа да убеждава страните от Еврозоната да живеят в
рамките на приходите си, което обаче никой друг от лидерите не е склонен да
приеме и още по-малко – да изпълни. Меркел отхвърли дълговото финансиране на
стимулиращи програми и настоя за структурни реформи и инвестиции в научни
изследвания и инфраструктура. Тя успя да наложи формулировката за комбинация на
мерките за постигане на финансова дисциплина и политики за растеж. Проблемът е,
че първото е непосилно за изпълнение, а второто е лесно изпълномо с цената на
просто нови дългове и дефицити.
Всичко това е познатата приказка за старото Кейнсианско лекарство, към
което са пристрастени политиците,
банкерите и инвеститорите от Уолстрийт, но към което новата икономика е вече
резистентна. Без промяна на стимулите и мисленето, развитият запад, а и ние с
него, вероятно още дълго ще се търкаляме надолу по пътя на финансовата
нестабилност, увеличаване на поляризацията в доходите и политическата
нестабилност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар