Гърция не е проблема на еврозоната, а важен симптом на нейното заболяване

http://editorial-cartoon.eu/theeu/politics/

Проблемите на Гърция, излизането и неизлизането ѝ от Еврозоната, девалвацията на валутата ѝ и последиците най-вече за другите страни, се предъвкват до безкрайност от коментаторите в Европа и зад океана.  Времето за адекватните политически рашения вече отдавна е пропуснато.

Нийл Фергюсън казва, че Гърция не е проблемът на ЕС, тя е симптом на дълбоката зараза в целия паричен съюз, така  както Леман Брадърс не е причина за американските проблеми, а симптом за катастрофалното състояние на световната финансова система.

Все повече се налага усещането, че европейският експеримент за въвеждане на единна валута в страни с много различна степен на икономическо и социално развитие и без единна фискална политика, се проваля. Дългогодишното изливане на субсидии (европейските фондове) за изравняване на социално икономическото ниво, създаде илюзорно благополучие в изостаналите страни и  корумпира и обогати допълнително политическите  и административни елити, създавайки условия за провеждане на силно популистка  политика в угода на сидикати, браншови интереси, пенсионери, чиновници и пр. Слабите рефлекси за провеждане на реформи закърняват съвсем. Впрочем, субсидиите винаги имат тези лоши странични ефекти, но в Гърция тяхното проявление е класика. Гръцките правителства трайно потребяват над 3 пъти повече ресурси, отколкото страната получава от икономиката си. Мащабът на наложителното затягане на коланите е огромен и невъзможен при достигнатата радикализация на гръцкото общество. В момента Гърция натрупва бързо нови дългове.

Безсилието на Европейските политици за промяна на икономическия модел се проявява  и в подхода за решаване на гръцките проблеми. Ясно е, че Гърция се намира в ситуация на неплатежоспособност, но ЕЦБ, Грмания, Франция и МВФ продължават да се борят с проблемите на ликвидността, тоест със симптомите на неплатежоспосоността. ЕЦБ отпуска траншове на големите гръцки банки, не се допуска фалит на банки, наливат се пари за заплати на администрацията  и  пенсии на пенсионерите.  С тези мерки постоянно се поощрява вредното поведение и безотговорността. Такава мярка е и новият спасителен пояс за закъсалите Гърция, Испания, Португалия, Франция – европейските облигации. Германия се противопоставя, защото германските данъкоплатци несправедливо ще бъдат въвлечени в нова авантюра, пораждаща още вредни стимули и последици. Гарет Джонс казва, че хората използват термина „еврооблигация” като синоним на „магия”. Бавно се признава, че еврооблигациите са равнозначни на „дойчеоблигации”.

Изглежда, че всички усилия за запазване целостта на Еврозоната са обречени, струват все по-големи нови дългове и излишно отлагат оздравителните фалити. В тази игра активно участва европейската висша бюрокрация, която е силно заинтересована от запазване на статуквото, в което тя контролира и разпределя трилиони евра. Ефектът на доминото се експлоатира като плашило вече две години. Контролираното излизане на Гърция или Испания от Еврозоната би било по-приемливият вариант, въпреки големите негативи за страните, но това решение няма шанс, вероятно поради липсващия капацитет на политиците и бюрократите, които трябва да го осъществят.

Остават вариантите, при които повечето страни ще вегетират в рамките на еврото или ще настъпи неконтролирано излизане на отделни страни от Еврозоната.  Надеждата е, че Германия има силен интерес от запазването на еврото и в името на това ще продължи да прави компромиси с нормалната икономическа логика. При всички случаи трупането на дългове и дефицити ще продължи, а благосъстоянието ще спада. САЩ злорадстват и „благородно” сеят „добри” съвети, но техните икономически проблеми са дори по- големи.