Франция - в плен на хищната социална държава

В нощта на победата на президентските избори във Франция, новоизбраният президент Ф. Оланд беше неуместно патетичен и оптимистичен, напълно извън контеккста на кризисната икономика на Франция. В типичен хвалебствен политически стил, той обеща да направи Франция по- справедливо място и да подпомогне младите хора.

 Дивидентите за него в предизборната борба нараснаха от антиаскетичната финансова реторика и обещанията, че ще освободи европейските страни от игото на строгите икономии. Тези думи на практика не означават нищо, защото такива икономии в Европа просто са невъзможни, а във Франция – най-малко.

Снимка: И. Борисова

http://www.cato-at-liberty.org/looking-at-austerity-in-france/

Безспорно лявата политическа ориентация има значение, въпреки че и Саркози не показа особена ефикасност в реформите и повишаване на бюджетната ефективност.

Преразпределението през бюджета във Франция традиционно е около 55% от БВП и е най-високото в Европа. Данъците са  високи, а Ф. Оланд обеща максималната данъчна ставка за доходите над 1 млн. евро да стане 75%. Съвсем резонно е поведението на няколко високотехнологични компании и богати фамилии, които се местят в Люксембург.

Правенето на бизнес във Франция и без ново вдигане на данъците е достатъчно трудно. Социалните плащания от корпоративния сектор са огромни, синдикатите са силни и неотстъпчиви, а от 2000 г. французите работят само 35 часа седмично.

Франция не е постигала балансиран бюджет след 1973 г., тоест почти 40 години, на практика французите са забравили какво означава „балансиран бюджет”. Бюджетният дефицит през 2011 г. е 5.8% от БВП.

Публичният дълг нараства от 20.7% от БВП през 1980 г. до 87% от БВП през настоящата година

.

Извънредно щедрата социална държава във Франция изисква запазване и увеличаване на публичните разходи, но  икономическият растеж е слаб и недостатъчен за постигане на по-съществено нарастване на бюджетните приходи, което сочи, че балансираният бюджет не е желан и демагогията е излишна.

За сравнение, редукцията на публичните разходи в балтийските страни е реална и е съпроводена с доста по-висок растеж, отколкото постигнатия от Франция.

http://www.cato-at-liberty.org/paul-krugman-and-the-european-austerity-myth/

2012 Q1		2011 Q4	2011 Q3	2011 Q2	2011 Q1	2010 Q4	2010 Q3	2010 Q2	2010 Q1
France		1.41	1.55	1.67	2.10	1.40	1.70	1.60	1.20
Estonia	3.90	4.50	8.50	8.40	8.50	6.80	5.40	3.10	-2.60
Latvia	6.80	5.70	6.60	5.60	3.50	3.60	2.80	-2.60	-6.10
Lithuania		4.30	6.70	6.50	5.90	4.80	0.80	0.90	-0.90

http://www.tradingeconomics.com/gdp-growth-rates-list-by-country

Данните са красноречиви и опровергават господстващата кейнсианска теза, че големите бюджетни разходи осигуряват висок икономически растеж.