Тревожността на новите хора в новата икономика

http://www.healthpictures.org/images/anxiety-treatment-signs-6-300x215.jpg

Тревожността е типична характеристика на съвременния човек и на времето, в което живеем. Свикнали сме да се тревижим за почти всичко и в светлината на модерната логика изглежда, че ако не се тревожим, не обръщаме достатъчно внимание на многобройните проблеми, които ни заливат с масивните информационни потоци, изглеждаме лекомислени и безгрижни. Всички новини са изкуствено спешни, провокират интуитивните страхове, бързо са изместени от нова информация и стрес.

Икономически обусловената тревожност е в резултат на стреса от непрестанно засилващата се конкуренция между индивидите за работни места, за по-високи доходи, за постигане на високи жизнени позиции. Хората работят усилено, трудно изкарват заплатата си и изпитват постоянна несигурност за работното си място. Стресът е много висок, семейството и децата са пренебрегнати и това също е източник на стрес. Експлозията на материалното благополучие и постоянният страх от загубата му, са източник на безпокойство и емоционален дискомфорт, но и на финансов ресурс за заплащане на нарастващия обем лични услуги за понижаване на тревожността.

Ставаща перманентна, икономическата криза влошава картината. Никой не е пощаден. Според  Вашингтон пост, дълбокият икономически песимизъм на президента Обама, подхранва високата му тревожност за 2012 г.

Информацията е  друг голям източник на стрес. През следващите четири години е вероятно да се удвои размера на данните, генерирани във времето от човешкия вид. Дори и да не се осъществи тази прогноза, информационната натовареност на хората  вече е огромна.

Как реагират жителите на развитите страни, особено в САЩ? Според Arlie Russell Hochschild    хората все по-често „аутсорсват” живота си, като наемат психолог да решава проблемите им. Напоследък психолозите са необходими, за да помогнат на хората да разберат какво точно искат самите те. Така наречените  "wantologists" задават на клиента  подходящо подбрани въпроси, много вмимателно, докато се изяснят неговите желания и  се постигне най- ефективното решение за успокояване  на неговата тревожност.

Експлозивното нарастване на персоналните услуги  (онлайн запознанства, треньори за живота, парти аниматори, платени посетители на погребения) променя хората и пазара на труда. В края на 1940-те години в САЩ има 2 500 лицензирани клинични психолози, през 2010 г. те са 77 000 и още  50 000 брачни и семейни терапевти.

Това нарастване на обема на личните услуги и особено тези, свързани с трениране на уменията за живот и за поддържане на любовни отношения води до аутсорсване на емоционални привързаности. Любовните треньори насърчават клиентите си да мислят за запознанствата си като за работа и да бъдат внимателни за възвращаемостта на своите инвестиции на емоционална енергия, време и пари. Грижата за децата и за възрастните родители вече изцяло е аутсорсвана. Емоционалните загуби за всички страни са неоценими.

Има и други мнения по въпроса. Derek Thompson пише в The Atlantic, че процесът на ползване на все повече услуги като „треньор за живота” е позитивен и е възможен поради постигнатото материално богатство. Той посочва данни, според които хората през 16 век не са можели да си позволят "wantologist". Тази теза е твърде спорна, поради това, че те най- вероятно  те не са имали нужда от такава помощ, за да се чувстват добре.

Наистина е доста странно, че хора, които са високо платени професионалисти, не са наясно със собствените си желания, не са в състояние да управляват живота си извън работата и на практика се отказват от най- ценните емоционални удоволствия на този живот. Може би това е особен вид социален проблем, тъй като хората с ниски доходи, поради финансови ограничения, са „принудени” сами да решават какво искат, да гледат децата си как растат, сами да срещат или не любовта и т.н. Кой знае дали така бедните хора не получават известна реабилитация, въпреки че едва ли разбират това. Всички искат да бъдат богати и се стремят към това. Увлечени в тази цел, хората пропускат да забележат колко важни неща не изживяват, пропускат и промените в самите себе си, които не е ясно до какво ще доведат.