Лошите икономисти

https://encrypted-tbn3.google.com/images?q=tbn:ANd9GcRgkxoBiBJGMNzFcA4ap1ayIAwOyjG4UgSEwvsgNoujDwHV2f6YVg

Напоследък попаднах на няколко публикации, някои от които, твърде емоционални за това колко са лоши икономистите, а икономиксът също не е пощаден от масивни критики.

Медицината се ръководи от всеизвестния постулат – „не вреди”. Икономистите би трябвало  също да се придържат към тази заповед. Звучат призиви икономистите навсякъде  да спрат да правят това, което правят, да спрат да съветват, да пишат и да започнат да мислят за етиката в икономикса. Царят е гол и това трябва най-накрая да се признае от всички.

Икономиксът не е наука, нито е дисциплина като счетоводството. Неговият възход е тъжен коментар за политическия провал през 20 век.

Високата икономическа несигурност и катастрофиралото доверие на бизнеса е резулат от активността на икономистите, но тази отговорност те делят по равно с политиците. Политиците мечтаят за намиране на елексир на растежа, който ще осигури безкрайно нарастване на богатството. Икономистите са тези, които трябва да определят начина, по който тази утопия ще се постигне. Ето защо твърде много влиятелни икономисти нямат доверие на пазара и на предприемачите, които винаги предлагат изненади и трудно се управляват и заложиха на държавата. Държавата трябва да осигури непрекъснат  икономически растеж и благосъстояние за всички. Пoели по този път, развитият запад и Япония твърде бързо се оказаха в ситуация, в която някой трябва да спасява държавата, и това е  печатната машина.

Икономистите понасят атаки от всички страни. Кенсианците са недоволни и искат още стимули, либералите настояват за намаляване на разходите и дълговете, избирателите искат повишаване на доходите, без да се интересуват от размера на бюджетния дефицит, банките искат субсидии, корпорациите искат ниски данъци.

Рационалният избор и рационалното поведение са химера, всичко се движи от интересите на индивидите. Как икономистите вярват, че може да има непрекъснат растеж на цените на имотите, а дали изобщо вярват? Важното е кой има интерес от това и какъв е този интерес. Естествено  интересът е на спекулантите, но не и на нещастните временни собственици  на скъпи къщи. Така е с всички борсови активи, но при златото поне не са заложени съдбите на много хора.

Между икономикса и реалната икономическа практика има пропаст, което прави политическата икономия лъжлива и бутафорна. Безплатният обяд е практика, а според теорията няма такова нещо, нали.

В същото време мейнстрийм професията изобилства от високообразовани хора, които владеят математиката, но имат слаба представа как работят пазарите на микрониво, и според Питър Редфорд остават функционално невежи.

Представяйки си огромния брой елитни университети и напомпаните CV –тa на младата смяна икономисти, да не говорим за политическите лобита, едва ли има съмнение, че статуквото е бетонирано за дълго време.