Заразната култура на бонусите

Бонусите са много капризен феномен не само в България. В пространна статия в Блумбърг Макс Абелсън  описва драмата, а може би по-точно е да се каже „сапунената опера” с бонусите на Уолстрийт.

Изправени пред спад в приходите от инвестиционно банкиране и търговия банките на Уолстрийт са намалили през 2011 допълнителното заплащане на служителите си. (повече)

В Голдман Сакс и Бъркли Капитал съкращенията на бонусите са около 25%.

Общата сума на паричните бонуси на Уолстрийт са намалели с 14% миналата година, до 19,7 милиарда долара, което е най ниското ниво от 2008 г.

Инвестиционните банкери са подложени на значителен стрес, стресът, който хората, които нямат пари не могат да разберат. Нима? Опасенията са, че на много от тях ще им се наложи да променят стила си на живот – скъпите частни училища за децата, скъпите къщи, купищата екстри и прочие. Ах, катастрофа!

Всичко това едва ли предизвика особено съчувствие, а вероятно иронията е доста по-силна на фона на гигантските тревоги за нарасналото неравенство на доходите в САЩ. Това доста точно илюстрира икономиката на абсурдите в развитите страни.

Повечето граждани на САЩ могат само да мечтаят за не кой знае колко намаляващите чекове на Уолстрийт и ако четат тези статии вероятно си казват, че това съвсем не са особени проблеми.

Средният доход на домакинство през 2010 г. е 49.445 щатски долара, според статистическото бюро на САЩ и е по-нисък от предходната година. Този доход е по-нисък от 1 процент от 7-те милиона щатски долара бонус на главния изпълнителен директор на Goldman Sachs за 2011. Процентът на американците, живеещи в бедност, се е повишил до 15,1% и е най-високият от почти две десетилетия.

Затова надеждите на инвестиционните банкери в лесните пари на Федералния Резерв са толкова големи, а може би надеждите им са насочени към следващия балон.

Естествено възникващите паралели с България са няколко: Бонусите навсякъде рано или късно продобиват характера на редовна допълнителна заплата; хората, получаващи бонуси са убедени, че тези пари им се полагат по право; връзката между труда и заплащането се прекъсва; някои елити като че ли не са от този свят.