Лекарската доминация и недоволството на лекари и пациенти

http://www.dailypolitical.com/wp-content/uploads/2011/01/health-care-reform-law.gif

Здравната икономика е сложна и противоречива материя, а практическата невъзможност за въвеждане на действителен конкурентен модел в здравния сектор го обрича на ниска ефективност на разходите и спорна ефикасност на здравните услуги в дългосрочен план.

Лекарите доминират във взаимоотношенията с пациентите. Според статия в Ню Йорк Таймс пациентите се страхуват да публикуват негативни мнения за лекарите в мрежата, те не се чувстват достатъчно компетентни да оценяват лекарското поведение и диагнозите, които им се поставят. Често хората идеализират своите лекари. Няма авторитетни анкети за становището на пациентите за лекарските грижи. В България пациентите вероятно са поне толкова, колкото в другите страни, ако не и доста по-недоволни от качеството на здравните услуги.

Състоянието на здравноосигурителния модел у нас е толкова катастрофално, че и самите лекари са много недоволни от системата. Проучване по международен проект за удовлетвореността на лекарите от работата им показва, че около 90% от лекарите в България не са доволни от реформите в здравеопазването. Почти 80% от българските лекари биха искали да работят в чужбина, сочи проучването. Най-недоволни са работещите в държавните болници - около 95% от запитаните.

Иронията е, че лекарите са недоволи от системата, която те ефективно управляват, като определят държавната политика и поведението на здравната каса, чиято цел е да бъдат осигурени техните доходи и тези на болничния мениджмънт. Министрите на здравеопазването са лекари, Зравната каса се ръководи от лекари. бордовете на държавните болници се доминират от лекари и така се формира “напълно професионален модел” на здравеопазване според Еванс /1983г./.[1] При този модел нито държавата, нито потребителите са в състояние да упражняват своите права. Пациентите са лишени от лостове за  запазване на своите интереси и не разполагат с независими източници на информация за резултатността на медицинските опции или за цените на алтернативните здравни услуги.[2]

Не е ясно дали тази ситуация може  съществено да се промени, тъй като тя е следствие от естествените монополни позиции на доставчиците на медицински услуги и неинформираността и подчинена позиция на потребителите на медицински услуги. В повечето случаи неволно пациентите допускат да бъдат манипулирани техните интереси  поради потребителската несигурност относно индивидуалния здравен риск, а лекарите проявяват рафинирана арогантност, като рядко обясняват търпеливо конкретните здравни проблеми на пациентите..

При господството на идеологията на парите, силата на хипократовата клетва избледнява а комерсиализацията на здравето като благо  става ежедневна проза.

В много от случаите лекарите не действат като агенти на пациентите, защото имат финансов интерес да им предоставят повече и по-скъпи услуги. В резултат на асиметричността на информация, пациентът не е в състояние ефективно да прецени доколко е подходяща и качествена здравната услуга, която му се предлага. Пазарът на здравни услуги се изкривява в посока увеличаване на обема и стойността на услугите, респективно – на разходите, без да се постига допълнителен здравен резултат.[3]

Познавайки добре здравната икономика, човек не може да не изпитва скептицизъм по отношение на принципа на солидарността и нарастващата меркантилизация на лекарския труд и маркетизация на здравните системи. Здравеопазването не само, че не е безплатно и не може да бъде безплатно, напротив – стойността и цената на здравните услуги е висока и постоянно ще се повишава.

Крайно време е в България да се случи истински дебат за промяна на заравноосигурителния модел в посока на въвеждане на личните здравни сметки по примера на Сингапур. Не е реалистично, обаче,  да повярваме, че недоволните, твърде влиятелни лекари ще одобрят това. 

---

[1] Evans R, Incomplete vertical integration in the health care industry: Pseudos markets and pseudos policies, 1983 

[2] [PDF] 

ФИНАНСИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

www.minfin.bg/document/2891:1

[3] Пак там