понеделник, 26 март 2012 г.

Икономическата политика, умници!


Паниката, породена от бавното и несигурно възстановяване, вероятно ще наложи нови финансови инжекции и в САЩ и в Европа, които са все по-неефикасни и което означава нови дългове и дефицити.

Относително по-добрите новини продължиха само 6 месеца, а тази седмица глобалните доклади са твърде обезпокоителни от всички посоки. В краткосрочен план тревогата от високата икономическа несигурност в САЩ се увеличава. Докладите за състоянието на жилищната идустрия отбелязват спад с 1,1% последния месец. Продажбите на нови жилища спадат с 1,6%, в сравнение с прогнозите за ръст от 3.8%.
HSBC PMT индекса за Китай пети пореден месец е под 50, а през март е 48,1. Ако Китай забави трайно растежа си, това ще се отрази негативно и на големите икономики в Латинска Америка.  
За 17-те страни от Еврозоната PMT индекса, който оценява състоянието на секторите на производството и услугите, спада до 48,7 пункта през март. За трети пореден месец стойността на индекса е под 50. При слабата икономика обслуслужването на дълговете, трупани с десетилетия е проблематично. 
Това е проблем и за големите страни от Еврозоната, които се опитват да въведат формалните договорености за въвеждане на финансова дисциплина.
От графиката се вижда, че нетните публични дългове на Германия, Франция, Италия и Испания към 2016 г. остават твърде големи и не се планира по-съществената им редукция. 


Високите нива на публичния дълг влияят в посока намаляване на растежа.  Обслужването им ще става все по-скъпо на бюджета и ще изтегля  ресурс за сметка на  продуктивните бюджетни разходи.
Времето на кризата е добро за анализ на правилните въпроси и преосмисляне на икономическата политика. При високото ниво на задлъжняване в развитите страни и дефицитни бюджети, плановете за редуциране на публичния дълг ( по примера на частния сектор) е подходящо да се комбинират с политики за намаляване на бюджетните дефицити. Балансирането на приходите и разходите, означава да се живее според възможностите, но проблемът е , че данъчните приходи трябва да са достатъчни за покриване, освен на текущите и капиталовите разходи  и на погасителните плащания на публичен дълг, без да се прибягва до поемане на нов дълг и без да се стимулира вътрешното търсене с парите на данъкоплатците. Това означава изоставяне на мисленето, че държавата трябва да осигури растежа на икономиката на всяка цена, а политиците да се примирят, че сладката функция да разпределят все повече пари ще се съкрати съществено.
На този етап, в резултат на дългогодишните икономически традиции, икономиката на равновесието изглежда е обречена на провал. Господстващата икономическа теория налага постоянно стимулиране  на търсенето (което на практика е безгранично), а в това уравнение предлагането никога няма да бъде достатъчно.




1 коментар:

  1. Според мен заблуда е, че сегашната криза е породена от неконтролируемото кредитиране от страна на банките и прегряването на икономиките от прекалено бързия растеж в много страни. По- големият проблем са много високите бюджетни разходи в от години насам, както и в много случаи некомпетентно и непрофесионално управление на държавните средства.
    Дано тази криза доведе до промяна и в икономическото мислене на политиците и обществото като цяло.

    ОтговорИзтриване