Кухите етикети и практическата политика

Противоречивите политики на различните политически партии размиват тяхната идеологоческа идентичност и до голяма степен обезмислят практическата стойност на самите идеологии. Последните все повече остават кух етикет пред набор от теоретични принципи, които никой не спазва. Етикетите трябва да бъдат твърде привлекателни, за да омаят недоверчивите избиратели.

В условията на масов политически  популизъм, слугите на народа са толкова гъвкави в ежедневните си решения, че са готови да посегнат към арсенала на всяка подходяща за случая идеология, само и само да намерят бързи и лесни решения на трупащите се проблеми.

Примерите са много. Социалистическата партия в България въведе плоския данък, конкурирайки се с опозицията, а сега настоява за отмяната му, спомняйки си за идентичността си. Десният Б. Борисов субсидира почти всеки, който шумно се оплаква и участва в покупко-продажбата на частни фирми, поради „съпричастност”.

САЩ поддържа огромен брой субсидиращи програми. А изливането на публични средства в частни банки и предприятия няма нищо общо с познатите принципи на либералния капитализъм за минимална намеса на държавата в икономиката.

Зад либертарианския етикет стоят откъснати от реалността романтици, основно поради това, че свободният пазар е неосъществима мечта, а индивидуалната и икономическата свобода намаляват. Регулациите във всички сфери на живота лавинообразно нарастват навсякъде по света, пазарната конкуренция  постоянно се елиминира

.

Не е чудно, че известният американски публицист Уил Уилкинсън казва, че политиката ни прави глупави. Той отказва да му се поставя етикета на либертарианец, защото смята, че приемайки политически етикет, неговата интелигентност намалява с около 15%.

Придържането към определени идеологически рамки неизбежно ограничава мисленето и води до бесусловно отхвърляне на различните идеи. Освен това политиката изисква  по-скоро лоялност, отколкото компетентност.

Хората имат политически пристрастия, основани на определени идеологически разбирания, но срещата между тях и обещанията и действията на  политиците  е в сферата на позитивните илюзии.