Още нещо за креативността

Четете всеки ден нещо, което никой друг не чете. Мислете всеки ден нещо, което никой друг не мисли. Правете всеки ден нещо, което никой друг не е достатъчо глупав, за да прави. За ума е много лошо непрекъснато да бъде част от някакво единодушие.

 Кристофър Морли

В 21 век полето за социално полезна креативност, нововъведения, технологични пробиви и творчество са необозрими в сферите на бизнеса, потреблението,  на работното място, отдиха и свободното време.

Креативността е свързана със създаването на нови, оригинални и  полезни неща. Благодадатната почва за нея включва различно мислене (генериращо много уникални идеи) и комбиниране  и реализиране на тези идеи в най-добрия резултат.

Интересно е, че „аутсайдерите” ( например външните за дадена област експерти) чессто са по-продуктивни от хората, които са потънали дълбоко в проблемите и дълго време изследват възможностите за тяхното решаване. Работата в рамките на едни и същи  идеи и категории  води до интелектуално вглъбяване и често прави инвенцията на нови решения практически невъзможна. Иновативните решения могат да дойда от експерти работили в периферията на научните области или социални сфери. „Аутсайдерите” преформулират и рекомбинират идеите и откриват нови мисловни направления. Креативността се случва, когато мозъкът е принуден да открива връзки между нещата, които на повърхността изглеждат без значение едно за друго. Обичайните модели и преки пътища не работят. Това не означава, че професионалистите приемат леко креативизма на аутсаидерите и на любителите. В много сфери на изкуството любителите са много креативни. Децата също са забележително креативни.

Креативността е крехко цвете, среща се рядко и трудно оцелява.

Всекидневният начин на мислене предлага очевидни, удобни решения, така наречената от психолозите „функционална неподвижност”. Така не винаги се оценяват страничните ефекти на дадено решение и влиянието му върху другите хора, а полето за нововъведения е ограничено.

Друга пречка пред креативността е автоцензурата, наложена от неизбежния конформизъм, в който живеем.  Нашите решения са ограничени в рамките на това, което е приемливо за авторитетите, които уважаваме или просто в поведението, което не излиза от общоприетите рамки за поведение в дадена социална среда.

Освен това, човешката природа противопоставяйки се на несигурността, предизвиква безпокойство и предубеденост към всяка творческа промяна. Опасенията на хората почти винаги са скрити. Резултатите от направените изследвания на несигурността по повод на иновациите, регистрират големи трудности при одобряването на нови идеи и тяхното внедряване в практиката. Мълчаливите предубеждения спрямо творчеството, често са мотивирани от чисто практически съображения.

Типичен пример за това е провалът на креативизма в образователния сектор. Училището изобщо и особено в България много рядко създава условия за  развитие на  креативността и творчеството. Базовите образователни модели, които се използват в света, са разработени преди повече от 100 години. Те се използват не защото работят перфектно в наши дни, а защото кардиналните промени биха нарушили комфорта и биха увеличили несигурността на субекта на системата – учителя.

В България учебните програми и методите на преподаване все още имат за цел заучаване на огромен фактически материал, учителите са претоварени и изнервени и не насърчават критичното мислене, нестандартните идеи и различността при учениците.

Повод за оптимизъм е това, че в човевешката природа  са заложени стремежът към творчество, любопитството и жаждата за създаване на нови идеи и неща. А нашата индивидуална креативност  е неограничена, ако сами не си поставяме ограничения.