Те толкова могат

Многобройните изяви на новото ръководство на здравната система - министърът Д. Атанасова и директорът на Здравната каса д-р Пл. Цеков, очертаха капацитета на бойните оръжия на управляващите за справяне с проблемите на здравеопазването. Тези проблеми са на ниво модел, тоест структурни, но Атанасова и Цеков не знаят това и по-скоро – не искат да знаят. В този смисъл каквито и мерчици да предприемат, ефектите ще бъдат посредствени и пациентите и лекарите  няма да бъдат доволни.

Министър Атанасова не е лекар и това би било  позитив в системата, управлявана изцяло от лекари, ако госпожата беше наистина добър юрист. Тогава тя щеше да знае основните  законови постулати,  че документите за самоличност  не могат да бъдат отказвани на българските граждани, или издаването им да бъде свързано с условия, а и свидетелствата за управление на моторни превозни средства не могат да бъдат отказвани или издавани при условия извън успешното полагане на изпитит в КАТ. Не смятам, че глупостите на овластените хора могат да бъдат невинни, агресивната некомпетентност трябва да има граници, защото последиците са сериозни.

Доктор Цеков  ( според медиите – неуморен лобист) направи няколко мъгливи изказвания за въвеждане на данък здраве и благоразумно млъкна. Вероятно някой му обясни, че изпада в нонсенс тъй като социалните и здравните осигуровки имат квазиданъчен характер. Проблемът е, че те се плащат от хората, които са наети на работа в обществения и частния сектор, а те по данни на НСИ за 2011г. са 2 088 хиляди души. Лицата извън работната сила  от 15 до 64 години са 1 671 хиляди души.   Тези хора не плащат осигуровки, още по- нереално е с административни методи да бъдат принудени да  се осигуряват, тъй като нямат официални доходи.

Европейските здравноосигурителни системи вече имат опит с тези проблеми, не е зле първо здравната администация да го проучи, да направи малко сметки и тогава политическите лица да говорят, поне ще бъдат по- подготвени.

Министър Атанасова не харесва думата „реформа”, това може да ѝ се прости, защото почти сигурно не разбира какво означава това. Тя смята, че в сиситемата няма напрежение, тоест финансирането е ритмично, нищо, че дълговете на болниците вече са над 350 млн. лева. Няма напрежение, въпреки, че онкоболните разчитат на всичко друго, но не и на родното здравеопазване и са прави.

 Лекарствената мафия ще си бъде жива и здрава. Колосалният брой на болниците – над 450, ще тежи и на следващото правителство.

Идеите за втори и трети стълб за доброволно здравно осигуряване и за демонополизация на първия стълб, потъват в интелектуалната безпомощност на Атанасова и Цеков. Затова е по-добре оръжията да се концентрират предимно в инспекция на болници и социални домове, тази дейност е благодатна, както и рязането на ленти.