петък, 13 януари 2012 г.

Понзи икономика[1]


Когато се пише за икономика всичко звучи наивно и несъществено, като се видят данните за темповете на растеж на дълговете на правителството на САЩ и подражаващите му страни в Западна Европа и когато те се сравнят с темповете на растеж на БВП. Проблемът е, че темпове на растеж на БВП са твърде анемични на фона на растежа на дълга.
Възниква въпросът защо огромното задлъжняване и монетаризацията на дълга са толкова непродуктивни. Според Karl Denninger това е показател за размера на кражбите и измамите допуснати от правителствата в „сътрудничество” с търговските банки, в последните 30 години, които са аналогични на тези на Б. Мадоф и К. Понзи. Разликата е, че последните получиха присъди и са в затвора.
Трябва да се прибави и модерната финансова индустрия, създаваща виртуалната икономика, където милиарди се генерират и губят и която реализира огромни печалби, без връзка с реалната икономика. Така мечтаното доверие на инвеститорите би следвало критично да спадне. Естествено, все пак зависи от това  какви са инвеститорите.
Налага се политиката на непрекъснатото печатане на пари, трупането на бюджетни и търговски дефицити и  отпускането на безплодни фискални стимули.
Относително все още високата свобода на предприемачеството и техногическото преимущество са едни от последните позитивни икономически фактори за толкова гордеещите се със своята изключителност американци.

Данните за правителствения дълг в % към БВП са красноречиви:


2000
2011
САЩ
55
101
Великобритания
41
84
Франция
57
85
Германия
60
80
Япония
135
206
Еврозона
69
88


Икономическият растеж в развитите страни е слаб (имайки предвид размера на дълговете, които трябва да плащат) и колеблив и преди разразяването на кризата.


2001
2002
2003
2004
2005
2006
2007
2008
2009
2010
САЩ
1,1
1,8
2,5
3,6
3,1
2,7
1,9
0
-3,5
3
Великобритания
2,5
2,1
2,8
3
2,2
2,8
2,7
-0,1
-4,9
1,4
Франция
1,8
0,9
0,9
2,5
1,8
2,5
2,3
-0,1
-2,7
1,5
Германия
1,5
0
-0,4
1,2
0,7
3,7
3,3
1,1
5,1
3,7
Япония
0,2
0,3
1,4
2,7
1,9
2
2,4
-1,2
-6,3
4

Източник: Световна банка

Действащият икономически модел не е изчеран, отново ще се стимулира жилищния пазар, ще се трупат нови дългове, които ще се финансират с нови дългове.
Барак Обама вече съобщи, че планира увеличение на дълговия таван с още 1.2 трлн. долара, в резултат на което таванът на дълга ще достигне 16.394 трлн. долара още в началото на 2012 г.
Споровете между влиятелните икономисти в САЩ дали спираловидното нарастване на правителствените дългове налага бреме на следващите поколения може да имат теоретично значение, но практическо – едва ли. По важно е, че дори в настоящето социалните последствия са значителни, а по-слабо развитите страни губят шансове за по-осезаем просперитет.

1 коментар: