Проблемите на конвенционалните подходи за справяне с кризата

Ортодоксалните политики в отговор на кризата в развития свят са фискалните ограничения и създаването на пари и фискалното стимулиране. Увеличаването на данъците не е решение за старите членки на ЕС.

Иронията е, че икономическият застой в комбинация с огромните публични дългове трябва да се лекуват или с икономии, или с трупане на нови дългове.

Необходимостта от фискални ограничения в ЕС е очевидна, но дали те са постижими? Системните съкращения на бюджетни разходи предполагат масивни структурни промени в публичния сектор, които изискват закриване  на структури и дейности, освобождаване на персонал и продажба на активи. Тези дейности трябва да се осъществят в кратък срок и да бъдат обвързани в система, недопускаща груби отстъпления.

Раздутата социална държава  в европейската южна периферия все още не дава индикации, че ще успее да се свие .

Ставащото в Гърция е показателно за капацитета на политическия и административния елити да проведат тежките и непопулярни промени. Бюджетният дефицит на страната е нараснал с 4,75 на сто за 11-те месеца на годината в сравнение със същия период на 2010 г. и възлиза на 20,49 млрд. евро, въпреки предприетите антикризисни мерки. Необходими са допълнителни рестрикции, но не е ясно колко може да се повишава социалната цена в общество, което дълги години е живяло разточително на кредит. Бюджетният дефицит на Испания през 2011 г. ще надхвърли 8% от брутния вътрешен продукт, което е доста над поставената цел от 6%.

Що се отнася до по-често прилагания (в сравнение с фискалните рестрикции) начин за борба с кризата – количествените улеснения и фискалните стимули- те водят до ново увеличаване на публичните дългове. Дълговото бреме се разпространява като огън и поразява частните и централните банки, правителствата, частните кредитори и международните институции. Нарастването на инфлацията като важен страничен ефект от печатането на пари излиза на преден план.

Избухването на инфлация ще ерозира реалната стойност на правителствения дълг и ипотеките. Също така ще даде стимул за държавните приходи.
На теория, доза контролирана инфлация може да има позитивен ефект. На практика, обаче, е трудно да се постигне и ползите няма да са толкова очевидни, освен това инфлацията има висока социална цена и подкопава финансовата дисциплина. Опитът показва, че инфлацията помогна да се редуцира бремето на правителствения дълг в САЩ след втората световна воина, но свиването му се дължи много повече на регистрирания силен ръст на БВП и на първичните бюджетни излишъци.

Не малко анализатори по-явно или по- сдържано коментират привлекателността на инфлационното решение на дълговата криза в еврозоната, но и това решение не е от лесните.