България има структурен проблем с ниските доходи на заетите и ниските пенсии, в сравнение с доходите и пенсиите в другите европейски страни. Икономистите знаят, че това се дължи на относително ниската производитвлност на труда, която пък концентрира въздействието на комплекс от производствени и технологични фактори, които са свързани с историята, географията и с ефикасността на институциите на обществото.
Качеството на формалните и неформалните институции влияе върху икономическото развитие чрез намаляване на несигурността и на разходите за транзакциите между пазарните субекти, от една страна и чрез етичната култура, моралните норми, схващанията, навиците и поведението на индивидите в обществото - от друга.
Слабостите на формалните институции в България. чиито ефекти са неспазването на правата на собственост, липсата на правосъдие, трудното прилагане на договорите, слабото законодателство и съвсем слабото му прилагане, проблемите при спазване правата на интелектуална собственост и др. пряко водят (често чрез корупционния данък) до повишаване разходите на икономическите агенти и съответно - до по-ниската продуктивност на пазарите, която спъва икономическото развитие.
Проблемите на неформалните институции се подхранват от вкоренените нагласи като: недоверие към частната собственост, вяра във всезнаещата държава, склонност към подчинение и към примиряване със статуквото. Социалната етика и моралните норми лесно се пренебрегват, в зависимост от интересите. Авторитетите и правилата са подложени на ежедневно отхвърляне.
За това състояние на обществения морал има заслуга и слабата религиозност на населението, а религиозната етика не е съществен мотив за поведението на индивидите. Суеверията и езическите вярвания все още са силно разпространени.
Толерантността на българите поощрява голям брой неетични и корупционни практики, но търпимостта към различността е ниска.
Носталгията по социализма е силна и днес, а предприемачеството е недостатъчно интензивно.
Терминологията на пазарната икономика е усвоена, но пазарното поведение и на елита и на електората е подкопано от неразбирането и неприемането на суровата истина за това как работят пазара и конкуренцията. Например, българите не могат да се сърдят на чуждите инвеститори и да им казват какви инвестиции искат, тъй като международния капитал се ръководи от неемоционални критерии при избора на локациите на нови мощности. За да изберат България високотехнологичните чужди инвестиции, явно ниските преки данъци не накланят везните достатъчно. От другата страна на везната са натрупани голям брой негативи – дефицит на квалифицирана работна ръка, тежки административни процедури, некачествена инфраструктура, копупция и т.н.
За съжаление описанието на стопанския морал и етичните дефицити в България след освобождението от Б. Боев (цитиран от Р. Аврамов) е актуален и в началото на 21 век.
“Етическите” причини за “нашето стопанско изнемощение” той намира в “отсъствието на чувство за обществен интерес, чувството на обществена справедливост, отсъствието тъй да се каже на обществения инстинкт, от една страна, и крайното развитие на индивидуализма, на личния егоизъм - от друга – (станали) причина да се изгубят онези добродетели, без които никое общество не вирее: чувство на законност, честност, чувство на дълг, а се развиха вместо тях - обикалянето и газенето на законите, измамата и безпринципността. При такива условия на общественната морал не може и дума да става за по-високо и по-интензивно развитие на стопанските отношения. (Б.Боев, с.718)[1][1]
Окаяното състояние на формалните институции е заслуга на политическата класа на прехода, доколкото тя обективно не можа да надскочи парадигмата на неформалните институциия, с други думи – на вкоренената непродуктивна етична култура. За това провеждането на реформи е толкова мъчително и рядко явление.
Търпението е важна черта на българите, но кризата и бедността могат да я поставят на изпитание. Тогава може би ще дойде време за реформи.
Пътят към материалния просперитет минава през духовния просперитет. И поради това е много труден и дълъг. За това бедността на мнозинството българи е нерешим проблем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар