Тревогите и несигурността на голям брой анализатори зад океана за икономическите ефекти и за нова рецесия през 2012 г. са високи, въпреки някои позитивни макро данни в края на 2011 и началото на новата година. Пословичният оптимизъм е сериозно подкопан, но това не е толкова лошо, защото така рисковете ще се оценяват по-реалистично. С една дума, част от американските „умни глави” поумняха, а би било много странно ако не се направят изводи от последната, така и не съвсем приключила криза.
Очакванията за 2012 г. са важни, защото евентуални нови финансови катаклизми в САЩ заразяват целия свят, а Европа и без това е достатъчно зле.
Професорите Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт, стигнаха до заключението, че когато брутният държавен дълг на страната се повиши над 90% от БВП, "медианата на темпове на растеж спада с един процент, а средният ръст пада значително повече”. САЩ влизат в 2012 г. с размер на брутния правителствен дълг от почти 100% към БВП.
Професор Марк Тома е загрижен с основание за способността на ФЕД да защити икономиката от нови турболенции през настоящата година, имайки предвид поведението на ФЕД при финансовата криза от 2007 г.
В същото време видните кейнсианци професорите Paul Krugman and Brad DeLong дебатират за ползите от старите рецепти предписващи фискални стимули, т.е. повече напечатани пари и нови дългове. Не че досегашните стимули и количествени улеснения са имали осезателен макро и микро ефекти, но това може да се коригира чрез по-големи пакети. Друг виден привърженик на Кейнс - Джоузеф Стиглиц, се тревожи, че мерките за въвеждане на финансова дисциплина в ЕС ще доведат до рецесия.
Професор Скотт Съмнър[1] пише, че „кейнсианският начин на мислене за света (че разходните шокове задвижват икономиката) е толкова интуитивно привлекателен, че става трудно да се визуализира всеки друг мироглед”.
Тези теоретичните дебати са интересни, но за съжаление остават в полето на днешния провален икономически модел, без да дават идеи за неговата промяна. На практика икономиката се намира в състояние на перманентни бумове и балони и спадове и кризи, задвижвани все от едно и също - огромните разходи и дългове.
Има ли тогава голямо значение каква ще бъде 2012 г.?
Няма коментари:
Публикуване на коментар