Debt: The First 5,000 Years на David Graeber е интересно изследване върху природата на дълга, кредита, парите и властта в исторически план и в условията на финансовата криза от 2008 г. Д. Гребер е антрополог и активен участник в много демонстрации за справедливост и в движението „Окупирай Уолстрийт”.
Гребер прави исторически пеглед на социалното разбиране на дълга и на отношенията между кредитор и длъжник. В исторически план, важното в тези отношения е моралният елемент - всеки дълг трябва да се плаща. Дългът е двигател на икономическия растеж и едновременно с това – средство за подтисничество.
Дългът не предпоставя реално равноправно отношение между равни страни. Поемането на дълг е отложена във времето пазарна размяна, при която длъжникът се съгласява да бъде в подчинена позиция за срока на кредита. След пълното изплащане на кредита, длъжникът веднага става равен с кредитора.
Според Гребер подчинеността на длъжника освен морална е и политическа категория. Кредиторът държи лостовете за принуда и наказания за неизрядни длъжници. По времето на римската империя дори децата могат да служат за обезпечение на кредит, а при неплащане – стават роби.
Дългът е един от основните лостове, чрез който богатите и силните могат да държат в подчинение останалите. Във времето така се формира една от политическите линии за отнемане на собственост, концентрация на власт и разместване на социалните пластове.
Кредиторите стават по-богати, когато дълговете на длъжниците растат. Симбиозата между банките и държавата достига нови висоти в модерния свят, а настоящите и бъдещите данъкоплатци са дълбоко въвлечени в дълговите проблеми на развитите страни.
Когато кредитът се управлява като частен актив, предназначен за разширяване на богатството и привилегиите на тези, които го контролират, концентрацията на власт и богатство става силно дестабилизиращ фактор и е нормално движения като „Окупирай Уолстрийт” да се разрастват.
Гербер обяснява защо моралните императиви на дълга (че трябва винаги да се изплаща) са сериозно подкопани от политическата власт на кредиторите, които третират по различен начин богатите и властимащите длъжници. Много икономисти коментират случаите на „морален хазарт”, когато определени лица и институции се освобождават от плащане на дълговете си.
Когато банките на Уолстрийт не са в състояние да възстановят трилиони долари необезпечени дългове, натрупани в преследване на лесни печалби, светостта на мантрата за изплащането на дълговете изчезва.
В разгара на финансовата криза от 2008 г. огромна част от междубанковата задлъжнялост е предоговорена на фона на скромния размер ипотечни дългове, които са предоговорени. Федералният резерв е отпуснал на банките 7,7 трилиона долара за покриване на техните дългове.
САЩ са друг свят, те контролират и световната резервна валута и според Гербер това не дава надежди, че те ще платят дълга си.
Колкото несправедлива и да е финансовата власт в развития свят, много по-несправедлива е тя по отношение на обикновения кредитополучател в рзвиващите се страни, такива като България. Лихвите са много по-високи, задълженията нарастват лавинообразно, банките естествено нямат интерес от пълно погасяване на кредита. От друга страна, злоупотребата с практиката на предсрочно изискване изплащането на целият дълг е свързана с евтино придобиване на атрактивни активи.
Селекцията на кредитополучателите и диференцираното отношение към различните типове длъжници е друга голяма тема, изискваща специално внимание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар