понеделник, 9 януари 2012 г.

Защо финансовата криза се оказа „изненада”

Според голям брой аналитични публикации съвременният икономикс се провали в предвиждането и ранното предупреждение за настъпването на финансовата криза. Още повече учени пространно изброяват дефектите на микро и макро иконоическите теории. Не са необхидими сложни методи, за да се види, че модерният икономикс е далече от практическите проблеми на глобалните финанси и производство, а теорията преподавана в икономическите университети няма почти нищо общо със икономическата деиствитвлност, особено в САЩ и ЕС.
Тези твърдения имат основание и имат нужда от отделно внимание, но при установяване на причините за „изненадата” от настъпването на финансовафа криза следва да се имат предвид и някои други фактори.
Правителствените икономисти, МВФ и Световната банка, големите частни банки и куп други институции разработват внушителен брой прогнози и анализи за динамиката на макроикономическите агрегати.
Тези прогнози отразяват имплицитното виждане около стандартния макромодел, че пазарите и икономиките по своята същност са стабилни и само временно могат да излязат от това състояние. Така свръхкредитирането и създаването на пари, които създадоха проблеми и извън финансовата система, със сериозни макроикономически последствия, останаха извън прогнозите и анализите.
Друг важен фактор за запазване на институционалното спокойствие пред ясните симптоми на настъпващата криза е категоричният императив, че намаляването на доверието не може да се допуска, защото това води до депресия. Правителствините прогнозите и макроанализи са силно повлияни от целта за повишаване на очакванията и доверието на институционалните инвеститори и на потребителите. Тези анализи като правило са по-позитивни, а негативните тенденции се смекчават от необходимостта от поддържане на оптимизма, като основа на доверието на икономическите агенти. Както се оказа, дори по-грубото манипулиране на макро статистиката не е трудно - Гърция го доказа.
Инфилрирането на политическите интереси в икономическите решения на правителствата не се съчетава добре с предварителната обективизирана оценка на ефектите от една или друга политика. Суверенните дългове и бюджетни дефицити не са се появили за един ден от нищото, а са резултат на осъзната политика, която изглежда дългосрочна. В резултат на това, вероятно трябва да се приеме, че натоварената с отговорността да коригира пазарните провали държава, регистрира собствения си тежък провал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар