понеделник, 23 януари 2012 г.

Неефективната богата държава


Видимо икономическият растеж в САЩ и ЕС не може да бъде постигнат без големи правителствени дългове и без публичните разходи да надхвърлят държавните приходи. Частният сектор в развития свят е неспособен да осигури  скромния растеж без впечатляващата намеса на правителствата. Едва ли този факт може да се обясни с добре известните „пазарни провали”.
Свидетели сме как виден банкер се радва на благоденствието, което ще осигури поредното количествено улеснение на ФЕД, предстоящо през април тази година, а новото изливане на евтини пари ще обезцени за пореден път усилията на реалния бизнес в борбата му с банките, регулациите, администрацията, корупцията и пр.бариери.
Икономическият растеж дефиниран като дългосрочно нарастване на подуктивния потенциал на икономиката беше мощен двигател на значителен просперитет в западния свят през 19 век и донякъде през първата половина на 20 век. Постигнатата динамика на икономиката се дължи основно на промените, при които по-слабо продуктивните произвоства се заменят с нови, а заетостта се трансформира към новите индустрии и услуги.
Растежът на БВП в ЕС постепенно се забавя, а след 2000 г. е силно разочароващ на фона на динамиката в Азия и Латинска Америка, което говори за структурни проблеми. Дори в по-добрите години 2003-2007, когато голяма част по-високите бюджетни приходи са насочени към допълнителни разходи, ръстът на разходите надхвърля растежа на БВП. Наблюдава се процес на задълбочаваща се неефективност, тъй като въпреки по-високите разходи икономиката в редица европейски страни расте слабо преди кризата.
САЩ от своя страна са жертва на евтин кредит, изливани в икономиката евтини пари и посредтвен растеж.
Развитият капитализъм (употребявам този термин за удобство, по същество той е слабо приложим към модерния икономически модел) развива склеротични симптоми, които се отразяват в подтискане и забавяне на реалния растеж.
  • Голяма част от парите се насочват към скъпи активи, облигации и други ценни книжа, злато – малко или повече спекулативни инвестиции, които носят големи печалби, но са високорискови и предизвикват балони и спадове.
  • Регулациите на стопанската дейност нарастват лавинообразно, стават все по-сложни и скъпи, а разходите в пари и време за тяхното спазване са все по-високи. Продуктивността на бизнеса намалява.
  • Бюрокрацията е силно екстензивна, особено в ЕС и води до разхищение на парите на данъкоплатците, утежнява средата за бизнес и живот.
  • Училищното образование трайно изостава в доставката на знания и умения, адекватни на изискванията на икономиката в развитите страни, което се изразява в дефицити на квалифицирани работна ръка на пазара на туда.
  • Иновационната активност спада, а проблемите при внедряването на иновативните продукти нарастват.
  • Икономиката страда от недостатъчно иновативни инвестиции и продуктивен капацитет, поради което „пълната” заетост е съвсем непостижима, дори и при значителните правителствени интервенции.



Коефициент на структурна безработица - NAIRU, с прогнози за 2011, 2012 и 2013





Средно 1987-96
Средно 1997-06
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
САЩ
5,9   
5,5   
5,7 
5,8 
6,0 
6,1 
6,1 
6,1 
6,1 
Еврозона
8,9   
8,7   
8,5 
8,5 
8,8 
9,0 
9,1 
9,1 
9,0 

OECD Economic Outlook, Volume 2011 Issue 2 - No. 90 - © OECD
  • Пресищането на населението с конвенционални портребителски стоки стимулира заетостта в съответните сектори, но измества и забавя формирането на следващо ниво потребности, което би подкрепило ново качество на живота.
  • Корпоративното управление е неефективно поради отделянето на собствеността от управлението на фирмите. Контролът от страна на собствениците намалява, а когато техните интереси се различават от тези на висшия миниджмънт, резултатите на фирмите отслабват. Размиването на стимулите за постигане на ефективност, които носи частната собственост е непродуктивно.
Конкуренцията на по- ефективните азиатски държави подхранва гбализацията и насочва големи потоци инвестиции извън развитите страни.


Изходящи потоци на преки чуждестранни инвестиции

милн. долара
2004
2005
2006
2007
2008
2009
2010

Франция
56 767
114 909
110 734
164 341
154 747
102 955
84 117

Германия
20 559
75 848
118 767
170 650
76 992
78 205
106 961

Япония
30 963
45 831
50 243
73 545
127 981
74 698
56 276

Италия
19 272
41 795
42 089
90 795
66 870
21 277
21 011

Великобритания
94 375
79 995
82 808
325 473
160 425
44 424
11 016

САЩ
316 222
36 236
244 922
414 039
329 080
303 605
351 350










милн. долара
Входящи потоци на преки чуждестранни инвестиции

Франция
2004
2005
2006
2007
2008
2009
2010
Германия
32 579
84 898
71 888
96 240
64 060
34 029
33 907
Япония
-10 195
47 411
55 657
80 223
4 063
37 629
46 136
Италия
7 818
2 778
-6 503
22 548
24 417
11 938
-1 670
Великобритания
16 824
19 960
39 259
40 209
-10 814
20 078
9 498
САЩ
57 178
177 868
156 218
200 808
91 132
71 208
44 696

145 966
112 638
243 151
221 166
310 091
158 581
236 227


OECD Factbook 2011: Economic, Environmental and Social Statistics - ISBN 978-92-64-11150-9 - © OECD 2011
Вярно е, че останалият свят също има много икономически проблеми. Пред всички стои въпросът за лидерите на идеите за промяна на икономическите политики. Липсата на този етап, на влиятелни иновативни идеи за управлението на икономиката, е особено обезкуражаваща.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар