Неефективната богата държава

Видимо икономическият растеж в САЩ и ЕС не може да бъде постигнат без големи правителствени дългове и без публичните разходи да надхвърлят държавните приходи. Частният сектор в развития свят е неспособен да осигури  скромния растеж без впечатляващата намеса на правителствата. Едва ли този факт може да се обясни с добре известните „пазарни провали”.

Свидетели сме как виден банкер се радва на благоденствието, което ще осигури поредното количествено улеснение на ФЕД, предстоящо през април тази година, а новото изливане на евтини пари ще обезцени за пореден път усилията на реалния бизнес в борбата му с банките, регулациите, администрацията, корупцията и пр.бариери.

Икономическият растеж дефиниран като дългосрочно нарастване на подуктивния потенциал на икономиката беше мощен двигател на значителен просперитет в западния свят през 19 век и донякъде през първата половина на 20 век. Постигнатата динамика на икономиката се дължи основно на промените, при които по-слабо продуктивните произвоства се заменят с нови, а заетостта се трансформира към новите индустрии и услуги.

Растежът на БВП в ЕС постепенно се забавя, а след 2000 г. е силно разочароващ на фона на динамиката в Азия и Латинска Америка, което говори за структурни проблеми. Дори в по-добрите години 2003-2007, когато голяма част по-високите бюджетни приходи са насочени към допълнителни разходи, ръстът на разходите надхвърля растежа на БВП. Наблюдава се процес на задълбочаваща се неефективност, тъй като въпреки по-високите разходи икономиката в редица европейски страни расте слабо преди кризата.

САЩ от своя страна са жертва на евтин кредит, изливани в икономиката евтини пари и посредтвен растеж.

Развитият капитализъм (употребявам този термин за удобство, по същество той е слабо приложим към модерния икономически модел) развива склеротични симптоми, които се отразяват в подтискане и забавяне на реалния растеж.

• Голяма част от парите се насочват към скъпи активи, облигации и други ценни книжа, злато – малко или повече спекулативни инвестиции, които носят големи печалби, но са високорискови и предизвикват балони и спадове.
• Регулациите на стопанската дейност нарастват лавинообразно, стават все по-сложни и скъпи, а разходите в пари и време за тяхното спазване са все по-високи. Продуктивността на бизнеса намалява.
• Бюрокрацията е силно екстензивна, особено в ЕС и води до разхищение на парите на данъкоплатците, утежнява средата за бизнес и живот.
• Училищното образование трайно изостава в доставката на знания и умения, адекватни на изискванията на икономиката в развитите страни, което се изразява в дефицити на квалифицирани работна ръка на пазара на туда.
• Иновационната активност спада, а проблемите при внедряването на иновативните продукти нарастват.
• Икономиката страда от недостатъчно иновативни инвестиции и продуктивен капацитет, поради което „пълната” заетост е съвсем непостижима, дори и при значителните правителствени интервенции.

	Коефициент на структурна безработица - NAIRU, с прогнози за 2011, 2012 и 2013
	Средно 1987-96	Средно 1997-06	2007	2008	2009	2010	2011	2012	2013
САЩ	5,9	5,5	5,7	5,8	6,0	6,1	6,1	6,1	6,1
Еврозона	8,9	8,7	8,5	8,5	8,8	9,0	9,1	9,1	9,0

OECD Economic Outlook, Volume 2011 Issue 2 - No. 90 - © OECD

• Пресищането на населението с конвенционални портребителски стоки стимулира заетостта в съответните сектори, но измества и забавя формирането на следващо ниво потребности, което би подкрепило ново качество на живота.
• Корпоративното управление е неефективно поради отделянето на собствеността от управлението на фирмите. Контролът от страна на собствениците намалява, а когато техните интереси се различават от тези на висшия миниджмънт, резултатите на фирмите отслабват. Размиването на стимулите за постигане на ефективност, които носи частната собственост е непродуктивно.

Конкуренцията на по- ефективните азиатски държави подхранва гбализацията и насочва големи потоци инвестиции извън развитите страни.

		Изходящи потоци на преки чуждестранни инвестиции
милн. долара		2004	2005	2006	2007	2008	2009	2010
Франция		56 767	114 909	110 734	164 341	154 747	102 955	84 117
Германия		20 559	75 848	118 767	170 650	76 992	78 205	106 961
Япония		30 963	45 831	50 243	73 545	127 981	74 698	56 276
Италия		19 272	41 795	42 089	90 795	66 870	21 277	21 011
Великобритания		94 375	79 995	82 808	325 473	160 425	44 424	11 016
САЩ		316 222	36 236	244 922	414 039	329 080	303 605	351 350
милн. долара	Входящи потоци на преки чуждестранни инвестиции
Франция	2004		2005	2006	2007	2008	2009	2010
Германия	32 579		84 898	71 888	96 240	64 060	34 029	33 907
Япония	-10 195		47 411	55 657	80 223	4 063	37 629	46 136
Италия	7 818		2 778	-6 503	22 548	24 417	11 938	-1 670
Великобритания	16 824		19 960	39 259	40 209	-10 814	20 078	9 498
САЩ	57 178		177 868	156 218	200 808	91 132	71 208	44 696
	145 966		112 638	243 151	221 166	310 091	158 581	236 227

OECD Factbook 2011: Economic, Environmental and Social Statistics - ISBN 978-92-64-11150-9 - © OECD 2011

Вярно е, че останалият свят също има много икономически проблеми. Пред всички стои въпросът за лидерите на идеите за промяна на икономическите политики. Липсата на този етап, на влиятелни иновативни идеи за управлението на икономиката, е особено обезкуражаваща.