Лесните пари

Лесните пари са скъпи, лесно се харчат и лесно се губят. Винаги са били скъпи и винаги ще бъдат. Лесните пари са скъпи и в индивидуален и в обществен план, защото внасят деструктивизъм в личнито и общественото благополучие.

Лесните пари, които печелят или получават индивидите и институциите не са резултат от производството и продажбата на продукти (стоки и услуги), а са плод на преразпределение на вече създадена стойност. В обществен аспект държавата е субектът, създаващ и разпределящ лесните пари. В индивидуален аспект преразпределението се осъществява чрез хазарт, измама, насилствено отнемане, спекулации, контрабанда и пр.

Материалният интерес е основният фактор, който движи хората в техните усилия за придобиване на лесни пари, въпреки високите рискове, последиците от погазването на законите и на моралните принципи. Искушението е мощно, защото психолозите са установили, че високите доходи купуват удовлетворението от живота, но не и щастието, а ниските доходи са свързани, както с ниска оценка на качеството на живота, така и с ниско емоционално благополучие. В относително бедните общества 10% увеличение на доходите води до значително повишаване на емоционалното благополучие.

Благодатната почва за избуяването на феномена лесни пари е, че трудът, особено неквалифицираният, често е еднообразен и тежък, а заплащането му е ниско. Частните инвестиции са рискови, с несигурна възвращаемост, изискват системен ефикасен мениджмънт, пречките пред бизнеса са повече от достатъчно, с една дума печалбата е трудно постижима. Креативният,  проспериращ бизнес е рядкост. Дори ако приемем обаче, че хората имат право да се борят за своето материално и субективно благополучие, не можем да приемем, че начините за достигане на заветната цел нямат значение.

В индивидуален план, лесните и бързи пари са в основата на всяка престъпна дейност. А цената на лесните пари за индивида има значение, често твърде драматично – загуба на постигнатото благополучие, загуба на свободата (затвор), загуба на живота.

Проблемът е, че всеки човек, поел по пътя на лесните пари, разчита на своите знания и умения, надява се на късмета си, вярва, че заслужава и, че просто няма да бъде заловен, когато нарушава закона. Гоненето на лесните пари е свързано с висок адреналин и с особена героика. Достатъчно е да си спомним романтичния ореол около главите на лошите момчета в ранните години на българската демокрация. Съществена роля за особената героизация на ъндърграунда играе масовата култура, в частност киното и художествената литература. Прекалено много са образите на умните и надарени крадци, измамници и контрабандисти, които се измъкват от правосъдието, като заключителният happy end e задължителен.

По-невинните форми на лесни пари пълнят интернет с предложения и идеи за бързи и лесни печалби. Почти всички те са лъжливи, а вероятността да се загубят пари е почти 100%.

В обществен план държавата предоставя на банките или други институции средства за улесняване на кредитирането и поддържа много нисък или нулев лихвен процент. Източникът на този паричен ресурс е печатницата за пари , заеми и по-рядко – бюджетни средства. Крайните получатели са голям кръг индивиди във финансовите институции, капиталовите пазари и клиентите на банките. Смята се, че държавните лесни пари в краткосрочен план стимулират икономическия растеж, основно по линията на потреблението, но в средносрочен план негативните последици са трудно измерими. Яно е, че наливането на лесните пари в банковата система, която все по-малко кредитира инвестициите и иновациите на реалния бизнес, е слабо продуктивно по отношение на факторите, които биха създали основите на развитието през 21 век.

Лесните държавни пари се плащат скъпо с фалирали банки и държави, чието спасение влече нови лесни пари и нови кражби и разхищения по каналите на разпределението им. Масовите лесни кредити се заплащат скъпо със загуба на ипотекираните домове на кредитополучателите.

Актуалната цена ма лесните пари в САЩ , платена за спасяването на финансовите институции на Уолстрийт е окола 8,6 трилиона долара, а за спасяването на американските граждани, теглили ипотечни кредити – 1,8 трилиона долара. Вижда се, че най-спасени са банките и това е логично, от гледна точка на това кой командва парада, уви.

Предстои да се узнае цената на лесните пари в Еврозоната, играта на ЕЦБ и частните банки е твърде интересна преди да настъпи колапсът на еврото.

Гърция вече плаща цената на лесните пари и опасенията са, че ще плаща много и дълго и защото германските банки трябва да си получат парите.

---