Въпреки, че много неща се броят за
статус в съвременното общество, повечето хора имат груба представа за тяхната
относителна тежест, най-малкото за коректната оценка на отделните фактори,
които го формират.
Статусът се изгражда от икономическия,
социалния и културния капитал на личността. Това означава богатството, връзките,
мрежите, организацията и принадлежността на индивида към определени слоеве и „коалиции”,
потреблението на изкуство, хобита и пр. Статусът означава и физическо и интелектуално
излъчване, когнитивни способности, физическа сила, харизма и пр.
Според Робин Хансон статусните коалиции са силен
фактор за насочване поведението на хората. Индивидите избират статусните
общности, които са перспективни. Ако очакванията на хората са за засилване на
коалицията на високите индивиди, те ще са склонни да се присъединят към нея,
тъй като тя ще ги приобщи към победата.
Ясно е, че придобитият (защото има
и наследствен) статус се постига, чрез образование, труд, социална ангажираност
и т.н. дейности и чрез потребление на стоки и услуги. Потреблението е
„вълшебната пръчка” за постигане на статус и често може да замени знанията,
уменията и харизмата.
Статусното потребление се дефинира
като потребление, което има за цел
демонстрацията на материално благополучие пред другите хора, като се започне
от купуването на скъпите маркови червила и се завърши с притежанието на
луксозни домове и коли. Проблемите на потребителското поведение са анализирани подробно и в контекста на подрастващото поколение, което е много податливо към
примерите на демонстративно свръхпотребление, което тласка развитието на
господстващата в света консуматорска психология.
Преди повече от век (1899)
Торстейн Веблен в книгата си Theory
of the Leisure Class прави критика на зараждащото се свръхпотребление,
което е мотивирано от стремежа за постигане на определен статус. Според него
очевидната загуба на време, ресурси, усилия и стоки дефинира Закона за
потребителското разхищение. Хората, естествено, биха могли да потребяват много
по-малко стоки и услуги, ако се ръководят от рационалните си потребности за
осигуряване на човешкото съществувание.
Рационалното потребление явно е
нереална хипотеза, защото взаимодействието и конкуренцията между индивидите и
социалните сравнения на статуса, оформят в значителна степен потребителското
поведение и тласкат ръста на потреблението на излишества. Според модерните
теории, хората купуват определени стоки, поради това, че другите купуват същите
стоки, или избягват масово купувани стоки, с цел подчертаване на индивидуален
статус.
В днешно време статусното
потребление е насочено към луксозни стоки – коли, почивки, яхти, козметична
хирургия и особено – къщи. Луксозното потребление е най-високо в САЩ, Япония и
Русия, но всички страни имат заслужаващ внимание опит в това отношение.
Потреблението на луксозни стоки в
Китай изпреварващо расте, заедно с нарастването на БВП и на средната класа,
която иска да демонстрира своето богатство и статус, но за някои висши
чиновници е проблем да оправдаят покупките на такива стоки с официалните си
доходи. Между впрочем, този проблем е общ за повечето страни.
Луксозното потребление в България
в периода на прехода е доста развито и е резултат главно на лесните пари, докато стандартното потребление е подтиснато
от слабата средна класа и ниските доходи. В първите години на прехода дори
уискито беше символ на статус. Луксозните къщи и автомобили са визитната
картичка на прехода, а козметичната хирургия е емблемата на приключилия преход.
Безспорно това положение е в
съзвучие с действащия икономически модел, при който потреблението е основният
двигател на растежа. В същото време прекомерното потребление изтощава ресурсите
на земята, уврежда природата, разстройва трайно държавните финанси и има
сериозни импликации върху здравето и морала на хората.
Само един пример - според нови
международни изследвания на Световната здравна организация, милиони жени в
развиващите се страни са в риск от развиване на заболяване и ранна смърт в предстоящите десетилетия, поради това, че цигарената индустрия експлоатира техния
нарастващ икономически и политически статус. Tози извод е валиден за България,
но към застрашената група трябва да се включат и учениците.
Настоящата криза потиска растежа на потреблението, в т.ч. и на луксозното потребление, но би било наивно да се смята, че съвременната статусна потребителска матрица е изчерпила потенциала си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар