“След пет години
българските пенсионери ще получават повече от гръцките пенсионери”, каза отново
вицепремиерът Дянков, този път по БНТ, обяснявайки какви отличници сме във
фискалната политика. Преди месец той също каза, че след 5 години България ще
надмине Гърция по доходи.
Отново възниква въпрос
- вярва ли си Дянков или само пуска въдички за наивници?
Скептицизмът по този въпрос сред
гражданите е оправдано висок, тъй като висшите администратори дори не подозират
за планината от спънки и проблеми които среща всеки обикновен (не мутра и не назначен капиталист) човек, който реши да
предприеме някакъв бизнес проект, като голямата част от тази планина е
издигната от политиците и бюрокрацията на всички нива. Ниската предприемаческа
активност има дълбоки корени в икономическата история на България, но и
„прехвалената” прекрасна бизнессреда е видима само за политиците и някои
журналисти.
На този фон съвсем наивно, но и
глупаво звучат воплите, че българите спестяват много, а не инвестират. Последната
екзотична идея е гражданите да теглят депозитите си и да купуват държавни ценни книжа. Това не би било
умно, когато държавата е пред фалит, без да има право да печата пари, в
условията на валутен борд. А стабилността на банките, крепяща се на депозитите,
може да остане в историята.
Когато се коментират мечтите за
настигане доходите и пенсиите на гърците трябва да се припомнят по-сериозните исторически
причини за икономическата изостаналост на балканските страни. Вековното робство и разрушителните войни са основна причина за трудното формиране на демократични традиции и институции и обричат региона на относителна бедност, просто историята има значение.
Исторически формираното ниво на институциите
и социалната култура в България, но и в Гърция е предпоставка за по-слабия предприемачески потенциал,
слабото проникване на технологиите и силните егалитарни традиции. Съчетани с
обичайните корупционни практики на високите и ниските управленски нива, те
определят ниската продуктивност на икономиката и оформят базисните причини за
бавния и недостатъчен растеж на доходите. По-високите доходи и пенсии на гърците са резултат на неразумно високи държавни разходи, финансирани от поемане на огромни дългове, а не от силна и високо продуктивна икономика.
Икономическата история на развитите
страни в Европа, където доходите обективно са високи, е интересен източник за разбиране на по-слабия потенциал за растеж на
благосъстоянието в България и Гърция.
Високите доходи и пенсии в
повечето европейски страни са резултат на вековен процес на изграждане на
индустриална база, развите на човешкия капитал и управленските и социалните
институции. Някои от тези държави са експлоатирали изобилни евтини ресурси от
колониите си.
Например Нидерландското величие е
смайващо още през 17 век. Тази малка страна, оградена откъм морето с безплодни
дюни и земя годна само за пасища, в края
на този век произвежда масло, сирене и пръст за съдове. Неблагоприятните
природни дадености се компенсират с висока организация и висока
производителност и ефективност, в резултат на прилагането на умни политики със
значими ефекти, които продължават и в съвеменността. (Ф. Бродел, Световното
време)
Германия е изградила огромен
индустриален капацитет, който запазва и в условията на глобализация.
Икономическият растеж на Гърция
зависи от туризма, селското стопанство, риболова и услугите и едва ли може да
бъде достатъчно висок, дори ако внезапно трудолюбието на гражданите се увеличи
двойно. България се деиндустриализира в последните 20 години, а благоприятните
условия за ефикасно селско стопанство, туризъм и балнеология, далеч не се
използват в пълен размер. Високотехнологичните чужди инвестиции заобикалят
трайно Гърция и България и защото социалната култура и институциите са в плен
на клиентелизма, нарушаването правата на собственост и на слабо ефикасните
публични политики.
На този фон, оптимизмът за бърз
икономически проспоритет изглежда не съвсем уместен. Поради това, че историята
не може да бъде променена, може би не само Гърция трябва да си внесе
политици от Германия или Холандия
Няма коментари:
Публикуване на коментар