неделя, 5 февруари 2012 г.

Икономическото равенство



 
Идеалът за равенството е емоционално привлекателен и много често се експлоатира в икономическата политика и оправдава нарастващото преразпределение на публичните ресурси. Впрочем, това е и една от причините за дефицитните бюджети и дълговете на развитите страни.
В същото време идеалът за равенството е политически инструмент в полза на властта в условията на демокрация, но той няма допирни точки с реалната природа на човека и на икономиката. Реализацията на този идеал и средствата, с които той се постига водят до намаляване стимулите за труд. Тъй като все още голямата част от труда е свързан с принуда и недостатъчна привлекателност, силните стимули за труд са особено важни за индивидуалното и общественото благоденствие.
Налице са много примери, които сочат, че хората, когато се разделят с правителствените подаяния и спрат да бъдат клиенти на системата за социално подпомагане са стимулирани да проявят инициатива и предприемачески дух и се справят по-добре в обществото. А Европа е пример как голямата социална държава не може да се справи с упоритата безработица и относително по-слабата конкурентноспосбност, въпреки дефицитното финансиране и трупането на дългове за поколения напред. 
Борбата с неравенството в доходите на индивидите е основна дейност на социалната държава. Много икономисти /К. Рогоф и др./ признават, че надеждите за решаване на проблемите с неравенството в последните 40 години не са се оправдали и отчитат, че за това вината е на технологичното развитие. Е да, съгласни са и за неуспехите при реформиране на държавно управляваното средно и висше образование. Но нека по-трезво се погледнат реалностите – индивидите са с много различни природни дадености, а дори ако са налице равни възможности за всички тези различни хора, техните резултати отново ще бъдат различни. Съответно - и тяхната трудова реализация ще бъде различна и доходите им също. 
Изкуствено създадената в годините на лесните ипотечни кредити хипертрофирана средна класа в САЩ, маскираше обективните неравенства в доходите на индивидите. След спукването на имотния балон средната класа се върна в нормалните за капацитета на икономиката размери, но този процес е много болезнен за безработните или нископлатени кредитополучатели.
Постигането на равенство на възможностите все пак е целта, чието постигане би смекчило (не премахнало) неравенствата в доходите. Реализацията на тази цел изисква системни политики в образованието, здравеопазването, ефикасността на институциите и не на последно място – подкрепа на предприемачеството, конкуренцията и технологичното развитие. Практиката показва, че тези политики са непосилно предизвикателство за политиците, по- лесното решение е да се дават социални помощи и субсидии, като се харчат парите на предприемчивите данъкоплатци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар