Идеалът за равенството е
емоционално привлекателен и много често се експлоатира в икономическата
политика и оправдава нарастващото преразпределение на публичните ресурси.
Впрочем, това е и една от причините за дефицитните бюджети и дълговете на
развитите страни.
В същото време идеалът за равенството е политически инструмент в полза на властта в условията на демокрация, но той няма допирни
точки с реалната природа на човека и на икономиката. Реализацията на този идеал
и средствата, с които той се постига водят до намаляване стимулите за труд. Тъй
като все още голямата част от труда е свързан с принуда и недостатъчна
привлекателност, силните стимули за труд са особено важни за индивидуалното и
общественото благоденствие.
Налице са много примери, които
сочат, че хората, когато се разделят с правителствените подаяния и спрат да бъдат
клиенти на системата за социално подпомагане са стимулирани да проявят
инициатива и предприемачески дух и се справят по-добре в обществото. А Европа е
пример как голямата социална държава не може да се справи с упоритата
безработица и относително по-слабата конкурентноспосбност, въпреки дефицитното
финансиране и трупането на дългове за поколения напред.
Борбата с неравенството в доходите
на индивидите е основна дейност на социалната държава. Много икономисти /К.
Рогоф и др./ признават, че надеждите за решаване на проблемите с неравенството
в последните 40 години не са се оправдали и отчитат, че за това вината е на
технологичното развитие. Е да, съгласни са и за неуспехите при реформиране на
държавно управляваното средно и висше образование. Но нека по-трезво се
погледнат реалностите – индивидите са с много различни природни дадености, а
дори ако са налице равни възможности за всички тези различни хора, техните
резултати отново ще бъдат различни. Съответно - и тяхната трудова реализация ще
бъде различна и доходите им също.
Изкуствено създадената в годините
на лесните ипотечни кредити хипертрофирана средна класа в САЩ, маскираше
обективните неравенства в доходите на индивидите. След спукването на имотния
балон средната класа се върна в нормалните за капацитета на икономиката размери,
но този процес е много болезнен за безработните или нископлатени
кредитополучатели.
Постигането на равенство на
възможностите все пак е целта, чието постигане би смекчило (не премахнало) неравенствата в доходите. Реализацията на тази цел изисква системни политики в
образованието, здравеопазването, ефикасността на институциите и не на последно
място – подкрепа на предприемачеството, конкуренцията и технологичното
развитие. Практиката показва, че тези политики са непосилно предизвикателство
за политиците, по- лесното решение е да се дават социални помощи и субсидии,
като се харчат парите на предприемчивите данъкоплатци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар