четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Арогантност и критично мислене

stock photo : Image of schoolgirl sitting on the heap of books and reading one of them
В последните дни се натрупаха много примери за арогантност в поведението на различни личности в сферата на политиката и икономиката. Причините за това се коренят в особеностите на човешкото мислене и поведение при изразяване и отстояване на позиции.
Както хората могат да бъдат принудени в служебните иерархии да изразяват съгласие с висшестоящите, така в ежедневния живот те постоянно изразяват несъгласие с другите хора по въпросите на политиката, икономиката, религията, морала, изкуството и и.н.
Публично изразеното несъгласие се базира на критичното мислене на хората, което зависи от практическата интелигентност, повече отколкото от академичната интелигентност. В последните дни се разгърна многопластов дебат за бонусите в държавната администрация, в който голяма част от аргументите са в сферата на морала и справедливостта.
Като правило хората отхвърлят аргументите на другите поради това, че те надценяват своят ум и образование и подценяват капацитета на другите. Типичен пример на такав род арогантна позиция е тази на С. Дянков, който защитава Н. Нешева и Г. Павлова. Това е особено нагло, тъй като много широк кръг от гражданите са потърпевши от псевдолекарствената псевдополитика на Здравната каса и Министерството на здравеопазването и имат изградено критично мнение за чиновниците, които я провеждат.
Самата г-жа Нешева беше агресивно арогантна излагайки своето мнение в подкрепа на поведението си, без уви да прояви елементарна интелигентност като поне малко се усъмни в абсолютната си правота.
Политиците са хора, а хората са по-склонни да говорят, отколкото да слушат, като пренебрегват добрата цел за събиране на информация, която ще им помогне да не изпадат в глупава ситуация.
Видният американски кейнсианец П. Кругман е типичен пример как ежедневната интелигентност и критичнито мислене се влияят негативно от това, че хората са склонни да вярват това, което искат да вярват и така поставят бариери на мисленето си. А когато самомнението е много високо, може да се говори за затворен ум, който не допуска други гледни точки, освен своята. Такъв вид затворен ум приема, че всички други грешат, защото субективната истина на този ум не подлежи на съмнение. В резултат на това, г-н Кругман допуска и доста емоционални лични нападки срещу опонентите си, защитавайки дефицитнито харчене на все повече пари. Подобен вид институциална арогантност проявява и Уолстрййт, настоявайки за поредния транш лесни пари, напечатани от ФЕД.
Хората могат да бъдат брилиантно аналитично мислещи, но могат едновременно с това да допускат съществени отклонения от последователното търсена на истината, под влиянието на интереси и слабости, което в крайна сметка корумпира изразените позиции.
Налице са доста примери, за това, че дори и най-уважаваните критични мислители, може да се държат твърде ирационално, когато става въпрос за техните политически убеждения. А. Айнщайн, например, е едновременно яростно вярващ в политическата свобода и в същото време е апологет на Сталиновия режим, тъй като е повлиян от своето положително мнение за съветския стил на централното планиране.
Критичното мислене предполага, че всяко конкретно становище следва постоянно да се подлага на съмнение и проверка с нови данни и доказателства. Дебатите са полезни за приближаване до истината, не когато имат за цел утвърждаване на определена позиция, а като възможност за анализ на алтернативни позиции и нови идеи.
Хората, които изграждат твърди мнения и са непоклатими в своите убеждения, фигуративно казано живеят в замъци, чиито стени са постоянно обсадени и те трябва да ги защитават и така стават арогантни. По-възрастните българи имат дълъг опит с чистотата и монолитността на „единственото правилното” комунистическо мислене.
В крайна сметка предизвикателството е, човек да аргументира мнението си, без да изразява категоричността и превъзходството на последната инстанция (арогантност). Обективно погледнато, ако смятаме, че имаме правилната позиция в даден спор, то от това не следва, че всеки, който не е съгласен с нас, е малко заблуден, или невеж или просто тъп.

1 коментар:

  1. Колко точно казано. Всеки ден се сблъскваме повече с арогантно мислене и поведение, отколкото с мислене, отворено към други гледни точки. В съвремието ни май арогантността е предпочитан модел на поведение.

    Хубава и уютна вечер!

    ОтговорИзтриване