Морален императив ли е щастието?

„Никой не извършва зло и не се държи аморално, когато е щастлив. Щастливите хора не държат магазини за алкохол, те не бият съпругите си, не тормозят случайни хора, не действат неправомерно или несправедливо, те няма да се самовзривят в претъпкано кафене по екстремистки социално- политически или религиозни причини.

Недоволните, ядосаните хора правят тези неща.”

Между добрите, спазващи морални принципи, хора и щастието изглежда е налице корелационна връзка, въпреки че използването на иконометричните аналитични модели за нейната оценка едва ли са достатъчно надеждни. Щастието е субективно емоционално състояние и е трудно да се правят категорични обобщения.

Всички знаем, че има изключения, (когато злото носи позитивни емоции), които са главно в сферата на психическите отклонения.

Има и много добри и щастливи хора, които са гневни, недоволни и критично мислещи.

Интересна е връката между щастието и интелигентността. Според Е. Хемингуей щастието сред интелигентните хора е от най-редките неща, които той знае.

Анализите на интелигентността разграничеват академичната интелигентност и практическата (ежедневна) интелигентност. От своя страна ежедневната интелигентност е свързана със способността за критично мислене, проявява се в адекватността на мненията и поведението, във вземането на най-добрите решения при преодоляване на проблемите в живота.

Ако имаме предвид академичната интелигентност (интелекта), твърдението на Хемингуей изглежда твърде точно. Образователните системи в модерния свят оценяват високо уменията за натрупване на богатство, артистичните, военните и спортните кариери, които се асоциират с максимален социален успех и популярност, и някак поставят на втори план интелекта.

Хората с висок IQ често достигат средни управленски позиции, но малцина се изкачват на върха в сфери като бизнеса и политиката.

От гледна точка на практическата интелигентност, оценката на успеха и щастието на личността има други измерения – любов, семейство, деца, интересна работа, добри приятели, честност, отговорност, критично мислене, лично достойнство. 

Никой не казва, че постигането на тези неща е лесно, но тогава щастието е морален императив.