понеделник, 13 февруари 2012 г.

Този рядък лукс, моралът


 Напоследък прочетох интересни неща за морала или по-скоро за липсата на морал. Озадачаващо е, че хората по света упорито дискутират въпросите на морала, когато независимо от отделни единични случаи, очебийно се налага преобладаващата липса на морал в политиката, икономиката а, следователно и в живота. Това може да се приеме като някаква нестандартна носталгия по философския идеал за морала, който на земята поне в настоящето, е нереализуем.
Л.Ф.Мизес казва, че човек избира целите и средствата си под влиянието на идеологии. 
Тъй като парите са фундаменталната идеология в днешни дни, те са това, което определя целите и действията на хората.Така че, няма особено значение с каква формална фасада ще се маскира същността на нещата. Идеологията на парите както се вижда няма как да се съчетае успешно с морала. Дори понятията „добро”, „зло” и „честност” са дотолкова размити и преплетени, че почти не се употребяват в публичното говорене.
Силата на парите помита разумните ограничения на човешките желания, размества трайно личностните приоритети, а нравствените императиви са изтласкани от институционализираните алчност, лъжа, кражба, липсата на справедливост и отговорност и отсъствието на съвест.


Идеологията на парите ограничава свободата в икономиката и обществото.
Идеологията на парите носи своят герой – ръководният човек на всички нива на иерархията (политическа, корпоративна, административна, обществена), човек без излишни скрупули, не винаги компетентен, но винаги готов да изпълнява всякакви нареждания. Този човек повишава статуса и възнаграждението си, като потиска подчинените си. Зад неговият фалшив морал винаги прозира основната цел за запазване на позициите, които осигуряват все по-големи паричните потоци. 
Друга голяма част от хората нямат друг изход освен да бъдат конформисти, които се „самоунижават доброволно, с цел приспособяване към една измамна реалност” според А. Моравия, но целта отново е  осигуряване на материалното съществуване.
Честните хора не са само теоретично понятие, те съществуват, но те не стават политици, директори на банки, министри, дори рядко стават дребни началници. Те са бели врани, не са желани в институциите на фалшивия морал и постепенно се маргинализират.
Типичен пример за лицемерния морал на политиците и банкерите в САЩ е „грижата” за имотните проблеми на нискодоходните и безработните американци. Тези проблеми бяха „решени” така, че хората не са в състояние да изплащат ипотеките си и губят домовете си. За разлика от тях инвестиционните банки на Уолстрийт спечелиха повече от достатъчно и продължават да търсят финансовата подкрепа на правителството.
В България моралът на обикновените хора се прояви чрез подкрепата за пострадалите от природните бедствия и на бездомните. Повишаването на заплатите на политиците, обаче, е морално укоримо, въпреки, че е нормативно оправдано. Официалните заплати, които получават депутатите и другите политици съвсем не са единствените им доходи, а бюджетните възможности са ограничени. Фискалният резерв изтънява прогресивно, паниката на политиците се проявява в техните хаотични действия – явно ще похарчат и събраните в Сребърния фонд пари, които са предназначени за подкрепа на пенсиите след 20 години. Морал?
Идеологията на парите и дефицитът на морал имат като следствие намаляването на благосъстоянието на широки слоеве от населението и  както изглежда – край на възхода на благоденствието в развития свят.
За да се подтисне недоволството, печатането на книжни пари става ежедневие, но не е достатъчно – следващите стъпки са огричение на свободата на изява, а после – и на мислене.

Няма коментари:

Публикуване на коментар