Системният провал на властта

Проблемите на богатите държави не се свеждат само до тяхната неефективност, налице са много сигнали за упадък и загниване на властта и държаватa.

САЩ на първо място, със забележителната си изключителност и превъзходство, продължават по инерция да се представят като стожер на справедливостта, морала и икономическия просперитет. Едновременно с това, много интелектуалци, например, Фр. Фукояма и Ч. Мъри се тревожат, че САЩ трайно губят тази изключителност и започват да приличат на останалите богати държави. Тяхната позиция в никакъв случай не е лишена от пристратия и сантименти. Същите американски интелектуалци не пропускат случай да изтъкнат тежките проблеми на Европа, които малко по-обективно погледнато, не са по-големи от икономическите и социалните напрежения зад океана.

Проблемите на богатите държави естествено не са само техни, но след като са постигнали относително благоденствие, тези нации би трябвало да имат по-ефикасно управление на икономиката и обществото. Не е окуражаващ фактът, че в последните десетилетия ефектите от прилаганите политики водят до периодични балони и кризи, съпроводени със сериозно спадане на благосъстоянието. Обвиняването на либералния пазар за тези провали е прозрачно несъстоятелно.

С.В. Левис пише, че властовите елити в САЩ, водени от страха от загуба на властта и богатството си, прилагат демагогска пропаганда за убеждаване на производителната класа, че управлението на обществото е стабилно и справедливо и работи за тях, като заедно с това финансират „хляб и зрелища” за потенциално проблемните социални слоеве.

Патологията на властта на финансовия и политическия елит води до мащабна корупция, която обществото приема, след като кражбите, разхищенията и злоупотребите остават нанаказани от съдебната система и следователно - ще продължат.

Статуквото работи за властовите елити, не за гражданите. Ако производителната класа спре да плаща данъци и да обслужва дълговете си, на практика тя ще спре да финансира паразитиращата плутокрация.

Според Левис двата ключови мита на социалния контрол – равенството пред закона и равните възможности за всички, са сериозно нарушени. Независимо, че правораздавателната система е номинално законна, финансовите и политическите елити (плутокрацията) не попадат под ударите нз закона, когато го нарушат, така както това става с обикновените граждани.

По принцим паралелите между богатите държави и България са непродуктивни. В случая, обаче паралелите са съвсем груби и се натрапват от само себе си.

Огнян Минчев пише:

От 2001 г. насам съществува система на управляема олигархична квази демокрация, при която се сменят два полуцикъла - и двата в полза на тези олигархични 1000 семейства, които теглят конците зад сцената.

Корупцията и кражбите сред властовите елити  след освобождението от турско робство до сега са пословични, но богатите държави едва ли имат морално право да ни размахват пръст. Впрочем, за липсващия морал вече говорихме.