Добре е да имаме работата, която харесваме

Картинка: http://www.brokenmindset.org/your-work-love-what-you-do/


Хората заслужават да имат работата, която харесват.

Може да се каже, че това твърдение е твърде теоретично и илюзорно.

Реалността е доста по-прозаична – ние хората рядко имаме работата, която харесваме, а в условията на икономическа криза и висока безработица това е голям лукс. Финансовият императив категорично натежава почти винаги при избора на работа и при приемането на работа, която не ни харесва.

Работата, която ни харесва е тази работа, която бихме работили, дори без да получаваме доходи и която най-пълно отговаря на нашите знания и умения, индивидуалност и ценности. Разбира се нещата не са топкова идеални на практика – ние не харесваме работата си на 100% и в 100% от времето. Ако можем да използваме 70% от най-добрите си умения в 70% от работното си време, би трябвало да считаме, че работим това, което харесваме и да бъдем удовлетворени.

Според психолозите, ако имаме работа, която харесваме нашият живот ще бъде много по-хармоничен и щастлив. От друга страна, за да правим нещо добре, трябва да харесваме работата си.

Сложността на нашия избор на работа се корени в детските години, семейната среда и училището. Тъй като хората свързват труда винаги с болка в широкия смисъл на думата, децата рано разбират, че работата е  неприятна неизбежност. Полезното назидание „учи, за да не работиш” проповядва илюзията, че може би все пак има и по-лесен труд.

Парите и престижът са двата основни фактора, които определят привлекателността на всяка работа. Амбициите са факторът, който определя силата на стремежа за постигане на желаната работа. Дали работата е интересна за нас и дали ние с нашите качества сме подходящи за нея, са фактори с второстепенно значение и често се пренебрегват под хатиска на паричната и престижна мотивация.

Парите като основен стимул за труд, често водят хората по „кривия път”- когато нещо се плаща добре, но не е престижно, напротив (проституция и др.). Този вид работа е просто изкарване на прехраната.

Престижът не ни кара да работим това, което харесваме, а това, което трябва да харесваме, защото то има призната социална стойност.

Ясно е, че парите, престижът и амбициите могат да ни отклонят от търсенето на работа, за която действително сме подходящи и, която ни харесва.

Работата винаги изисква дисциплина, а решаването на трудни проблеми носи големи ефекти, но в никакъв случай не може да бъде забавно или приятно.

Въпреки че трудът е винаги тежък и често неприятен, преобладаващата част от нас трябва да работят, за да бъдат щастливи. Непродуктивните удоволствия омръзват по-бързо отколкото очакваме. Като цяло ние ценим труда повече от всяко непродуктивно удоволствие, особено на фона на дългите периоди принудителна безработица.

Когато работата, която имаме не ни харесва, можем да я отлагаме, но така рискуваме резултатите да бъдат незадоволителни.

Когато започваме да работим работата, която много харесваме ние не мислим, че ни чакат много промени, които не зависят от нас и че много скоро може да се наложи да сменяме работата. Много рядко се случва, да работим любимата ни работа дълги години. Това се отнася дори и за творческите професии.

Ние винаги работим в колектив и често имаме шефове, които са надраснали компетентността си. Качеството на колектива и на мениджмънта влияят върху резултатите от индивидуалните ни трудови усилия, при всички случаи. Психологическият климат, в които работим е свързан пряко с нашето здраве и с удовлетворението ни от работата. Лошите шефове са силен стресов фактор, чийто ефекти често носим със себе си дълго време.

Шефовете трябва да зачитат нашата автономия и да отчитат и уважават нашия принос при изпълнение на задачите и тогава ние ще бъдем по-отговирни и ефективни, дори и да не харесваме особено работата си, и обратно. Можем много да харесваме работата си, но лошите шефове генериращи висок стрес, ще намалят нашата продуктивност и удоволствието ни от труда. Толкова повече добрият шев може да повлияе така, че тежката и неприятната работа да бъде удовлетворителна.

Опитът ми показва, че повечето хора не обичт работата си. Това не означава, че те живеят постоянно в състояние на удовлетвореност и в мечти за любимата работа.

Ясно е, че който и път да поемем борбата е неизбежна. Намирането на работа, която истински харесваме е много трудно и изисква рядък късмет, но си заслужава.