петък, 23 март 2012 г.

Скуката на съвременния човек




 От известно време  си мисля колко отегчително е икономическото статукво в Европа, с безплодната говорилня, лишена от смислени идеи за промяна на проваления икономически модел. Може играта на оптимизъм и доверие да е интересна за инвеститорите и потребителите, но наивниците все повече намаляват. И при това отегчение прочетох едно прекрасно есе за скуката в две части  на Джим Мърдох.
Скуката едно от най-тежките форми на умствени страдания според Ерих Фром, всички сме я изпитвали и всеки има индивидуален опит за справяне с нея.
Скуката е твърде интересен феномен, много и големи философи са се занимавали с него, а и не малко институции са анализирали последиците върху хората от по-дълбото изпадане в съсътояние на отегчение.
Анализаторите установяват, че за периода между 1931 и 1961 г. се наблюдава огромно увеличение на скучаещите хора. Скуката става епидемично явление, а скоростта на появата ѝ намалява драстично. Скуката настъпва вече едва след 30 секунди на нищоправене, докато преди 50 години това е ставало след 2 часа.
Според The Daily Mail , проучванията на учените показват, че средностатистическият човек прекарва шест часа седмично в отегчение.
Технологиите допринасят за увеличаването на скоростното отегчение чрез интезивно информационно стимулиране. Нашите мозъци се приспособяват към високото ниво на стимулиране и все по-новите стимули. След като мозъкът разпознава дадена материя няколко пъти, той вече не я намира за интересена.
Скуката, както всички неща има негативни и позитивни страни. Когато човек е ангажиран с работа, хобита и удоволствия, той може да поскучае  например за половин час. Тогава хората остават сами със себе си и това може да се окаже доста приятно. Според Дж. Мърдох перфектната скука е момент на застой, който идва между забавянето и ускоряването на човешките действия, защото колкото и приятна  да бъде понякога, скуката не е целенасочен стремеж.
Скуката не е безделие. Тя може да бъде симптом на безделие, но еднообразната работа наистина може да бъде ужасно отегчителна. За повечето хора, поне за отделни периоди от време работата е скучна.Това се отнася както за хората на науката и изкуството, така и за чистачите на улиците.
Хората реагират на скуката различно и предприемат различни дествия, за да се спасят от нея.
Дж. Мърдох обръща голямо внимание на жестокостта като следствие на скуката. В България сме свидетели на разширяване на детското насилие и жестоко поведение. Побоят става лекарство срещу скуката. По- невинна проява на скуката се наблюдава сутрин в 10 часа в Борисовата градина, когато девойки и младежи седят по пейките и пият бира от големи пластмасови бутилки, като почти не разговарят. Те скучаят заедно, но едновременно с това, са сами със себе си. Уви,  училището е толкова скучно и не преставлява никакво предизвикателство за детското любопитство, нито за младежката амбиция.
Отегчението от работата се отразява в намалена ежедневна интелигентност и по- слаби трудови резултати. Скуката прави работата  трудна и дори мъчителна.
Например, някои продавачи на вестници  търсят дълго и трудно намират вестниците, които искаме да купим, особено ако те са повече от един или два. Взират се продължително в цените им и бавно събират простите числа. Явно продаването на вестници е трудна работа за тях.
Може да се продължи с  някои продавачи, особено на облекло и обувки, чието отегчено поведение е емблематично – отпусната фигура с празен поглед, цигара и кафе в ръцете, говори по мобилен телефон.
Отегчените чиновници дремят по бюрата или сърфират в интернет, а тези, които обслужват граждани са бавни, намръщени, необясняващи и кардинално недоволни.
Не са нужни повече примери, за да се разбере, че в общия случай скуката в работата прави хората неудовлетворени и нещастни, а от това страдат резултатите  от работата. Медицински изследвания  установяват, че при отегчените работници честота на сърдечно-съдови заболявания е  три до пет пъти по-висока от обичайната, честота на неврологични заболявания е от четири до седем пъти по-висока, а стомашно-чревните нарушения са със  два пъти по-висока честота.
Хората реагират на скуката различно. Чрез серия проучвания, изследователите са открили, че скуката уеличава просоциалните мотивации, хората се  обръщат към по-предизвикателни и полезни дейности, търсейки това, което според тях може да бъде наистина смислено в живота.
Интересно е, че едно от основните лекарства за скука е любопитството, особено интелектуалното любопитство . За да бъде интересен животът на хората и те да бъдат ангажирани, е необходимо да бъдат любопитни, но не просто за това какво готви съседката, или за любовния живот на звездите. Полезното любопитство представлява желанието да се инвестира време и енергия, за да се научи повече за хората, историята, местата, нещата, науката, концепциите. Развитието на стила на мислене, навиците за анализ, оценка и преценка на събитията и процесите са особено важни за изграждане на любознателността.
Здравословното интелектуално любопитство може да се тренира с редовни умствени упражнения и със сигурност си заслужава усилията.

2 коментара:

  1. А в малките градове извън София положението сред младите е още по-трагично... Малцина са тези, които след абитуренския си бал много добре знаят какво да правят и как да се измъкнат от скуката.
    Нищо добро не ни чака с последните няколко поколения...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, но няма и понятие за политиката, която е нужна

      Изтриване