Природата не може да ни направи по- умни и интелигентни

Съжалявам, че трябва да се кажат твърде нелицеприятни думи за националния капацитет за справяне с тежки ситуaции. Не е необходимо да сме японци, но малко повече разум и дългосрочно мислене не биха били излишни. Поводът е драмата, предизвикана от тежката зима.

Егалитаризмът е все толкова голям, колкото и преди 20 години. Всички бедстващи винаги са абсолютно неподготвени за природни катаклизми и чакат изцяло и само държавата да ги спасява.

Политиците и отговорната администрация, увлечени в гонитбата на бързи победи и печалби (по-грубо – корупция и далавери) нехаят за важна част от системата на националната сигурност – хидросъоръженията и водните басейни. Дори не е известен броят на язовирите. Да не говорим за наличието на адекватна информация за състоянието на речните корита и как се стопанисват и дали са в изправност съоръженията.

Бързата реакция за спасяване на пострадалите е съпроводена с характерната за политиците еуфория на универсалния спасител, с дразнещата показност и пороя от гпворене, без да се казват важните неща. Кой е виновен, кой носи отговорност, както винаги виновните ги няма, колективната безотговорност е добре усвоен номер.

Тъжното, е че след като природата се смири, всичко ще тръгне по старому, независимо от решенията, които ще вземат политиците, между другото – те са винаги половинчати и съобразени с влиятелни интереси. Изпълнението на решенията и прилагането на системни мерки съвсем не е силната страна на администрацията. Доказателство за това е фактът, че след наводненията по времето на тройната коалиция, изводите и мерките си останаха на книга.

Администрацията не се е променила, начинът на мислене и на действие е същият. Обществените усилия се концентрират в съчувствието и събирането на помощи, но кой е субектът който трябва да разработи доктрината за реакция на институциите, обществото и индивидите на природни катаклизми? Има ли такъв изобщо?