понеделник, 21 май 2012 г.

Лидерите на Г-8 сеят много голям скептицизъм


https://www.google.bg/search?q=fool&hl=bg&rlz=1C1SKPL_enBG412BG422&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=CY66T_nIIcvZ4QSxpIjoCQ&ved=0CIABELAE&biw=1280&bih=675

При сегашната бандитска световна финансова система, създаването на растеж и заетост е равнозначно на грабеж и катаклизми. Така че с тези "лидери" до тук.

 2leva

Ако някой е очаквал решения за конкретни стъпки за реформиране на развитата западна икономика от срещата на Г- 8 ( в отсъствието на Китай, разбира се) на 18 и 19 май ще остане силно разочарован. Ако не е очаквал – ще бъде само подразнен от интелектуалната немощ на политическите елити и от явните користни мотиви, които определят позициите им.

Медиите преразказаха  деветте точки, касаещи глобалната икономика от декларацията от Кемп Дейвид и в тях няма нищо друго освен добре познатите заклинания – растеж и работни места, фискална консолидация ( намаляване на бюджетните дефицити), Гърция остава в Еврозоната, повишаване на доверието, структурни реформи и т.н. Планината от дългове и дефицити, като че ли не съществува.

Как ще се реализират на практика пожелателните фрази и дали ще се случат е риторичен въпрос, поради тъжния опит до сега. Оптимизмът и доверието остават пак въпрос само на пари. Барак Обама, в добрата  демократична традиция преди избори, настоява за масивни стимули в Еврозоната, които се очаква да се отразят позитивно на пазарите в САЩ и съответно върху преизбирането му на президентския пост. Той откровено изтъкна ефекта, че „ ако една компания намали разходите в Париж или Мадрид, това може да означава по-малко работа в Питсбърг или Милуоки.” Анализаторите отдавна  са установили, че предизборното харчене като правило не помага за преизбирането на политиците.  Финансовите инжекции рядко достигнат до фирмите и избирателите, а особено в кризата парите се наливат основно за спасяване на банките.

Финансово недисциплинираните Франция и Гърция са особено обнадеждени от подкрепата на Обама.     Френският президент Ф. Оланд настоя за емитиране на еврооблигации и се обяви против номинацията на германския финансов министър В. Шойбле за председател на Еврогрупата. Лидерът на радикалната левица в Гърция, А. Ципрас говори за „запазване на социалната сплотеност” в Европа, под което разбира  отписване на гръцките дългове.

Нелюбимата  Ангела Меркел е права –  икономическият растеж и стабилните публични финанси не са взаимоизключващи се реалности, но когато няма растеж, а публичните финанси са в катастрофално състояние, е  елементарно неразумно и неморално да се трупат нови дефицити и дългове.

Меркел отново омаловажи атаките срещу германската позиция и своята изолация. Тя не се отказа да убеждава страните от Еврозоната да живеят в рамките на приходите си, което обаче никой друг от лидерите не е склонен да приеме и още по-малко – да изпълни. Меркел отхвърли дълговото финансиране на стимулиращи програми и настоя за структурни реформи и инвестиции в научни изследвания и инфраструктура. Тя успя да наложи формулировката за комбинация на мерките за постигане на финансова дисциплина и политики за растеж. Проблемът е, че първото е непосилно за изпълнение, а второто е лесно изпълномо с цената на просто нови дългове и дефицити.

Всичко това е познатата приказка за старото Кейнсианско лекарство, към което са  пристрастени политиците, банкерите и инвеститорите от Уолстрийт, но към което новата икономика е вече резистентна. Без промяна на стимулите и мисленето, развитият запад, а и ние с него, вероятно още дълго ще се търкаляме надолу по пътя на финансовата нестабилност, увеличаване на поляризацията в доходите и политическата нестабилност. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар