сряда, 2 май 2012 г.

Чудните деца


                                                         Снимка: И. Борисова

Малките деца са по-креативни от възрастните, те са природно надарени откриватели. При децата любопитството преобладава над интелектуалните усилия. Креативният ум развива визионерство и отхвърля ограниченията в мисленето. В този смисъл децата не игнорират своето незнание, а то подхранва любопитството им и ги тласка към изследване на всички дребни, познати до болка на възрастните, неща, които за децата са източник на удивление, радост и нестандартни идеи. Радвам се, че днес не пропуснах учудването на малката ми внучка от сините улични лампи на булевард Витоша. Тя ги разгледа подробно,  констатира, че някои от тях са мръсни, а други не и дълго изследва надписите по тях, като си мърмореше нещо. Аз  не съм забелязала наличието на тези лампи изобщо.

Малките деца са надарени с природна склонност към фантазии, експерименти, гъвкавостта и адаптивността на ума им е забележителна. Децата не отчитат границата между реалността и фантазията. Децата не се страхуват от провал, не се интересуват как ги възприемат другите хора и как оценяват идеите им и това ги прави свободни да експериментират. Според изследванията (Забелина и Робинсон) детският мозък биологично има някои особености, които определят свободата на мислене.

Пораствайки, хората натрупват опит и интелект, силата на волята укрепва, заедно със засилване на контрола върху мисленето и желанията. Възрастните съзнателно си поставят цели и избират средствата за постигането им. Но пораствайки, хората губят неизбежно голяма част от наивитета, който стимулира креативността и генерирането на идеи. Едно изследване по тези въпроси, направено между 1959 и 1964 г. констатира, че при достигане на 4 клас, въображението, учудването, и появата на идеи спада рязко. Пикасо е прав, че всяко дете е артист, но проблемът е как да останем артисти, когато пораснем.

Интуитивните творчески способности от ранното детство се променят и много често се претопяват под влиянието на училището, социалната среда и семейството. Възгледите  на големите деца за живота са по-близки до тези на възрастните и са по- реалистични, с  доза скептицизъм и цинизъм. Творческият наивитет е зрънцето, което може да бъде запазено, но това се случва твърде рядко. Гениите са сред нас, но трябва да се борят с все повече прегради и социални условности. Съвременното общество не толерира различността, нестандартното и критическо мислене, конформизмът е на власт.

Според сър К. Робинсон училището убива творчеството и подтиска креативността у децата. Други изследвания констатират, че някои особено добри образци на масовата култура, например филмът  „Хари Потър” стимулират креативността у децата.

Според мен, не по-малко обезпокоителен е въпросът как възрастните, които са родители, и които са загубили безвъзвратно детската си креативност могат да разберат, приемат и подкрепят своите нестандартни, различни и просто мечтаещи и фантазиращи деца. Още повече, че тези родители, притиснати от ежедневните проблеми, често дори не забелязват какви са децата им.

Не е необходимо възрастните да вярват в дракони и в Дядо мраз, но е сигурно, че си заслужава, въпреки всичко, да намерим начин да наблюдаваме повече и по-внимателно собствените си деца и може би ще разберем как най-добре да подкрепим развитието им.

Няма коментари:

Публикуване на коментар