неделя, 13 май 2012 г.

Франция - в плен на хищната социална държава







В нощта на победата на президентските избори във Франция, новоизбраният президент Ф. Оланд беше неуместно патетичен и оптимистичен, напълно извън контеккста на кризисната икономика на Франция. В типичен хвалебствен политически стил, той обеща да направи Франция по- справедливо място и да подпомогне младите хора.

 Дивидентите за него в предизборната борба нараснаха от антиаскетичната финансова реторика и обещанията, че ще освободи европейските страни от игото на строгите икономии. Тези думи на практика не означават нищо, защото такива икономии в Европа просто са невъзможни, а във Франция – най-малко.

Снимка: И. Борисова


http://www.cato-at-liberty.org/looking-at-austerity-in-france/


Безспорно лявата политическа ориентация има значение, въпреки че и Саркози не показа особена ефикасност в реформите и повишаване на бюджетната ефективност.

Преразпределението през бюджета във Франция традиционно е около 55% от БВП и е най-високото в Европа. Данъците са  високи, а Ф. Оланд обеща максималната данъчна ставка за доходите над 1 млн. евро да стане 75%. Съвсем резонно е поведението на няколко високотехнологични компании и богати фамилии, които се местят в Люксембург.
Правенето на бизнес във Франция и без ново вдигане на данъците е достатъчно трудно. Социалните плащания от корпоративния сектор са огромни, синдикатите са силни и неотстъпчиви, а от 2000 г. французите работят само 35 часа седмично.

Франция не е постигала балансиран бюджет след 1973 г., тоест почти 40 години, на практика французите са забравили какво означава „балансиран бюджет”. Бюджетният дефицит през 2011 г. е 5.8% от БВП.

Публичният дълг нараства от 20.7% от БВП през 1980 г. до 87% от БВП през настоящата година
.
Извънредно щедрата социална държава във Франция изисква запазване и увеличаване на публичните разходи, но  икономическият растеж е слаб и недостатъчен за постигане на по-съществено нарастване на бюджетните приходи, което сочи, че балансираният бюджет не е желан и демагогията е излишна.

За сравнение, редукцията на публичните разходи в балтийските страни е реална и е съпроводена с доста по-висок растеж, отколкото постигнатия от Франция.


http://www.cato-at-liberty.org/paul-krugman-and-the-european-austerity-myth/

                      2012 Q1             
    2011 Q4
1.41
1.55
1.67
2.10
1.40
1.70
1.60
1.20
3.90
4.50
8.50
8.40
8.50
6.80
5.40
3.10
-2.60
6.80
5.70
6.60
5.60
3.50
3.60
2.80
-2.60
-6.10
4.30
6.70
6.50
5.90
4.80
0.80
0.90
-0.90


Данните са красноречиви и опровергават господстващата кейнсианска теза, че големите бюджетни разходи осигуряват висок икономически растеж.


Няма коментари:

Публикуване на коментар