Ненаситните институционални елити

• 
  • http://favim.com/yellow/page/15/
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  Ненаситните елити в западния свят са банките и публичния сектор. Те са основните екстрактори на ресурс от икономиката и често стават пречка пред растежа и просперитета. Банките поемат прекомерен риск, а публичния сектор концентрира все повече власт с подкрепата на избирателите и профсъюзите.
  
  Банките имат огромно политическо влияние, което поставя държавата в подчинена позиция. Вместо да подкрепя растежа на частния сектор,  финансовата система стана ненаситен ползвател на публични ресурси. Все по-ясно е, че банките в САЩ и Европа носят голяма част от отговорността за финансовата криза от 2008 г. Според анализите на американски експерти несъразмерно високото заплащане на банковите чиновници е твърде атрактивно за най- образованите и талантливи хора, а по-иновативни и продуктивни дейности изпитват дефицит на квалифицирана работна сила.
  
  
  Бюрокрацията и синдикатите като правило упражняват властта си в своя полза и в ущърб на частния сектор, като ограничават динамиката на растежа му. Колебливият и анемичен растеж в развития запад, особено в последното десетилетие, се свързва с парадокса на растежа на правителствата, който отбелязва забележителни темпове. (Гордън Гридлок, 1994 г.)  Преди края на 19 век правителствата в повечето западни страни съставляват около 5% от БВП и това продължава до началото на 20 век. Бързо нараствайки, правителствата достигат настоящите си размери от 40-50% от БВП, а в някои страни и повече.
  
  
  Големите съвременни правителства обезмислят дори понятието за пазарна свобода, а на практика  намесата в икономиката е неограничена. Преразпределението на доходите е основния стълб на демокрацията, но то обезкуражава безработните да започват работа, а работещите - да плащат високите данъци.
  
  
  Голямата държава традиционно произвежда  образованието, здравеопазването, охраната на имуществото и живота, правосъдието. Но напоследък нейните функции се увеличават – тя се грижи за качеството на храната, за предпазване на хората от вредните им навици - пушене, алкохолизъм, наркомания, а напоследък разработва програми за превенция на затлъстяването и злоупотребата с диети. Не е далеч времето, когато държавата вероятно ще се бори с излишествата на пластичната хирургия.
  
  
  Ако се запитаме колко успешни резултати има държавата при изпълнението на  всички тези функции, може би ще можем да посочим няколко, а повечето резултати са умерен или пълен провал. 
  Учените твърдят, че разрастването на правителството е подкрепено от избирателите. Парадоксът е, че ние хората  даваме на държавата функцията на универсална бавачка на нашето неразумно и вредно за самите нас поведение, за което плащаме  на правителствените чиновници, които са хора като нас.
  Освен това, анализите на публичния избор изграждат хипотезата, че растежът на правителствата е неизбежен поради натиска на групите със специални интереси, невежеството на избирателите, войните. Хипотезата за авторазрастването на бюрокрацията също е реална. Голямата държава ще  расте от наличието и увеличението на обществените и социални проблеми, породени  и от неспособността на индивидите и обществото да управляват ефикасно изобилието от материални блага.
  Голямата държава изсмуква жизнените сокове на икономиката, като притискайки бизнеса с нови и нови регулации, реже клона на който е седнала. Предприемачеството става все по-трудно и неблагодарно поприще, а това е сигнал и за простата истина, която се забравя - западът не е абониран за изобилието.