вторник, 1 май 2012 г.

Растеж или финансов аскетизъм в Понзи икономиката


http://favim.com/image/1412


Растеж или финансов аскетизъм – това е въпросът. В този случай Хамлетовият морал няма нищо общо, просто светът се лута в непродуктивната, разхитителна кейнсианска икономическа действителност, в която растежът теоретично е функция на фискалните инжекции за стимулиране на търсенето, но и с тези стимули, на практика темпът на растеж е символичен.

Според The Wall Street Journal дебатът за избора между финансовата дисциплина и растежа е безмислен, защото той тълкува погрешно източниците на икономически просперитет и не помага да се дебатират политиките, които подкрепят растежа в частния сектор.

Правителственото потребление (държавните разходи)  е компонент на БВП, поради което  намалението му, чисто счетоводно снижава темпа на растеж.  Тази конструкция предполага, че стойността на правителствените разходи съответства на произведен продукт с такава стойност, което на практика е невъзможно. Макромоделите основани на това и куп подобни допускания представляват твърде опростена схема на действителността, поради което са подходящи за политически цели.

Намалението на правителственото потребление  в Европейският съюз  и САЩ след 2008 г. е предмет на много коментари, но видният кенсианец, професор П. Кругман е особено емоционално притеснен от данните.


Богата Европа е  тромава и непоследователна в провеждането на структурните реформи, подкрепящи растежа в частния сектор.Намаляването на данъчното бреме, и на щедрите социални помощи биха насърчили стимулите за труд и предприемачество, но по тези политики дори не се води дебат. Германия направи стъпки за намаление на корпоративните данъци, но нуждата от балансиране на бюджета мотивира  последващо повишаване на ДДС. Гъвкавостта на пазара на труда е проблем в повечето европейски страни, а мобилността на работната сила е недостатъчна. Модерната финансовата индустрия в последните години е силно ориентирана към бързи спекулативни печалби и прилагането на високо рискови инструментин, а кредитирането на частния сектор е сложно и несигурно, с бавна и не-толкова висока възвращаемост. Както се вижда политиките насочени към динамизиране растежа на икономиката и подобряването на бизнес средата не са на дневен ред за европейските политици.

Затова пък Европейската централна банка и другите основни централни банки (ФЕД, Английската централна банка, Централната банка на Япония и Китайската народна банка) след 2003 г. и особено след 2007 г. печатат пари във все по-големи обеми. Понзи икономиката е факт. В последните пет години тези пет централни банки са увеличили своето балансово число общо с около 8 трилиона долара.
.



В края на 2011 и първото тримесечие на 2012 г. Федералният резерв продължи с операцията Twist, която се планира да приключи през юни 2012 г. ЕЦБ пусна втория транш на дългосрочните операции по рефинансиране (LTRO) през февруари. Английската централна банка пусна програма за количествено улеснение общо в размер на 520 млрд. долара. Централната банка на Япония наскоро разшири своята програма за активни покупки до 784 млрд. долара, в добавка към нея се пускат и други програми в размер на 66 млрд. долара. Тези четири централни банки през първото тримесечие на 2012 г. са добавили в баланса си нови активи на стойност над 300 млрд. Долара към вече натрупаните 1,6 трилиона долара през 2011 г.

Ефектът от вливането на лесни пари на  финансовите пазари се изразава в инфлация -повишаване на цената на златото с 6,7%, суровият петрол – до 3,6%, S&P 500 скача с 12,6% и т.н.


Позитивните ефекти върху икономическата активност и растежа  не са твърде видими, ако имаме предвид растежа на БВП на САЩ за първото тримесечие от 2,2%, а Европа е във втора рецесия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар