петък, 25 май 2012 г.

Гладстон и някои сравнения


http://www.theaoi.com/illustration/showphoto.php?photo=1299&cat=505

„Гладстоновата финансова политика е финансовата политика на „естествената свобода”, laissez faire и свободната търговия. Най-важният елемент на социалната и икономическа визия, която тя предполага....- е  отстраняването на всякакви фискални пречки пред частната дейност. Това на свой ред е изисквало поддържането на ниски държавни разходи. Ограничаване е бил триумфиращият лозунг на това време и той е имал дори по- голяма популярност сред радикалите – като например    Дейвид Хюм, „винаги будният цербер на финансите”, - отколкото сред вигите или торите. Ограничението означава две неща:

Първо – то е свързано със свеждане до минимум на функциите на държавата; по-късните критици, особено в Германия са наричали това политика на „държавата нощна стража”. В рамките на тази социална визия например, почти не е оставено място за държавни разходи за изкуство или за наука: начинът да се подкрепят науката и изкуството - а те получавали мощна подкрепа – бил да се създаде ситуация хората да печелят толкова, че да имат пари за купуване на картини или да си освободят време за изследователска работа.

На второ място, съкращаването на държавните разходи означава рационализиране на останалите функции на държавата, което освен всичко друго ще рече поддържане на минимален военен елит. В допълнение, следващото от тук икономическо развитие, както са смятали тогава, би направило социалните разходи до голяма степен излишни.” (Й. Е. Шумпетер, История на икономическия анализ, втори том)

Такава политика е била в значителна степен прилагана в Англия през 1853 г. и тя е свързана с бурното икономическо развитие на страната, започнала с индустриалната революция между 1783 и 1802 г. Според историците, икономическият растеж става „нормално състояние” на Англия в края на 18 век, поради наличието на множество от взаимозависимости и взаимни отстъпки, които всеки сектор чрез развитието си, плод на интелигентност или случайност, създава за улеснение на другите сектори. (Ф Бродел, Световното време)

Някога икономическият растеж е бил резултат на свободата на пазарните субекти в конкурентните пазари. Сравнението е очевидно – днес, само след около някакви си 100 години,  растежът (ако го има) ще бъде резултат на фискалните стимули и неограниченото потребление, ефектите от които подкопават шансовете на бъдещите хора. 


В наши дни все по-невероятно изглежда, че хората на власт някога съзнателно са се отказвали да изземват голяма част от печалбата на предприемчивите хора и са се лишавали от властта и облагите да преразпределят (разхищават) огромни маси чужди , трудно изкарани пари.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар