сряда, 4 януари 2012 г.

Надежди и реалности- 2012, 2013, 2014........

Пожеланията за новата година са традиционно оптимистични и задължително включват благоденствието. Реалностите обаче, вещаят висока несигурност на надеждите за позитивно развитие на европейската икономика в следващите години.
Настоящата криза не е следствие на проблеми на валутите – евро пли долар, по-скоро трудностите на валутите са неин резултат. Кризата е болезнен симптом за фундаменталните проблеми на модерната демокрация и на нейната парична система, които водят до грешни политики. Надеждите за преодоляване на дълговите и фискални диспропорции не са твърде реалистични, особено в краткосрочен план.
Намеренията на европейската комисия за сключване на договор за фискален съюз на европейските държави без Великобритания, който да  влезе в сила до края на 2012 г. е опит за противопоставяне на по-нататъшната експанзия на дълговете в страните-членки. Но дали ще има ефект от тази стъпка е трудно да се предвиди, като се имат предвид неуспехите при изпълнението на голям брой договорености и стратегии в близката история на ЕС. Резервите към успеха на новото финансово споразумение се подхранват от комбинацията между финансовата система, създаваща все повече кредит и държавата, създаваща все повече пари за скъпата икономика на благоденствието. Така се рестартира действащия икономически модел, основан на редуване на балони и банкрути. Според Кейнс е желателно икономиката да функционира постоянно в състояние на подем, но точно държавните политики тласкащи растежа на дефицитите и суверенните дългове допринасят за провалите на „хубавите” теории.
Гърция и другите държави от Еврозоната, които са във фактически фалит и  нямат достъп до нови кредити, трябва да се спасяват. На първо място обаче стои целта за спасяване на банките. Не трябва да се забравя, че основният мотив за налагането на финансова дисциплина в еврозоната е намаляването на загубите на банките, държащи токсичните облигации. Катастрофата е завладяла дотолкова умовете на управляващите елити, че очертаващата се безотговорност за лошите политики - предпоставка за тяхното повторение, отново се подценява и не поражда необходимите действия и мерки.
Свиването на бюджетните дефицити, в условията на анемичен растеж на брутния продукт, вероятно ще наложи ограничаване на раздутата система на социални придобивки, което е истинско предизвикателство за всеки съвременен политик. Изглежда, че след годините на свръхпотребление идват годините на спад в благосъстоянието.
Финансовият ресурс, необходим за спасителните мерки е значителен, а източниците за неговото осигуряване са проблематични. Неблагоприятен фактор за това са и колебанията в стопанската конюнктура на развиващите се пазари.
Добре е, че ЕЦБ все още отхвърля настойчивите предложения за печатане на пари, защото опасността от инфлация може да нарасне значително, което ще постави под въпрос намеренията за установяване на финансова дисциплина в техния зародиш. Предпазливата политика на централната банка е трудно удържима, но на този етап нарастването на баланса на ЕЦБ до 2,73 трилиона евро, (около 22% от БВП на съюза) дава позитивен сигнал.
През празничния период Европейската централна банка кредитира евтино с почти 500 милиарда евро европейските банки, но основната несигурност продължава. Заемите са обезпечени и ЕЦБ не поема кредитен риск. При отслабналото кредитиране на бизнеса, не би било ефективно тези банки да предприемат покупки на лоши дългове, като арбитражират по-високите лихви срещу 1% лихва по кредитите на ЕЦБ.
Не малка част от малкия и средния бизнес фалира в Европа и зад океана, кредитният пазар стагнира, заетостта в добрия случай не расте. Въпросът е дали износът и потреблението ще регистрират достатъчен ръст и ще компенсират ниската инвестиционна активност, за да има скромен растеж на БВП.
Добре би било и традиционният висок оптимизъм на действащите политици в България да стане по-сдържан относно перспективите за следващите няколко години. Това е въпрос на добро познаване на реалностите и по-ниска доза популизъм ще им спести разочарованието и по-нататъшна загуба на авторитет.

2 коментара:

  1. ще обеднеем съвсвм

    ОтговорИзтриване
  2. почти всичко макроикономисти са оптимисти, независимо от лошите новини, които ни заливат, това е доста негативен симптом

    ОтговорИзтриване